Къщите, в които замлъква нашата родова история


aw_94Хубава беше къщата на дядо Кольо и баба Тодоринка в село Асеновци. Основната част беше на два ката, а до тях прилепена обширна приземна пристройка с вестибюл, кухня и всекидневна. Тухлени сгради, добре измазани и великолепно поддържани. С тухла бяха зидани и всички стопански постройки, складове, сайванти и обори. Като бях малък ходехме в тази къща поне веднъж годишно – на сбора, който като присмех на съдбата се случваше на 10-ти септември. Дворът винаги беше отлично подреден, засаден и зацветен, а под асмалъците се подреждаха дълги маси, наобиколени от десетки хора и отрупани с всевъзможни вкусотии. Братовчедите на баба ми, които ме бяха научили да наричам чичо Ботко, чичо Сашо и леля Венета, посрещаха десетки приятели, а престарелите им родители дядо Кольо и баба Тодоринка се усмихваха благо и доволно. От тези своеобразни семейни събори са първите ми спомени за къщата, която макар и натрупала десетилетия издаваше вкус и стил на някога заможни хора.

Това беше последната от къщите на Чакъровия род (известен в селото като Чакъролу), братята Николай и Недко (бащата на моята баба по майчина линия). До 1945 година един от най-богатите родове в село Осма калугерово. Земевладелци, които работели от сутрин до вечер наравно с десетки ратаи. Живеели в изобилието, което ражда земята и печалбата влагали в още и още ниви. Баба ми, която е най-голяма сред децата на двамата братя се сродява с друг заможен род, този на Митьо Гецов, лозари и кръчмари, които се ползвали с уважението на селото. Така ги заварва 9-ти септември 1944 г. и бурните събития през следващите години им отнемат всичко – кръчмата и лозята на единия род, нивите на другия. Един по един наследниците продават къщите и се местят кой в Плевен, кой в Ловеч или Левски. Единствен в селото остава един от братята Чакърови, дядо ми Кольо с неговата блага житейска спътница баба Тодоринка. Целият Гецов род и всички деца от Чакъровия напускат преименуваното вече село Асеновци. Само на тези родови среща в деня на селския сбор цялата фамилия се събираше и сякаш връщаше достойнството си.

Дядо Кольо и баба Тодоринка не доживяха възмездието на демократичните промени и затвориха очи без да видят имотите отново свои. Престарелите наследници естествено не се върнаха при нивите, а ги продадоха или предоставиха под аренда. За старата къща започна да се грижи един от бабините братовчеди, чичо Ботко. Чувах, че дори гласи да я остави на своя пораснал внук. За десетина година Господ прибра баба ми, нейния брат и братовчедите, всички деца на Чакърята. Никой от внуците не се нае да се грижи за къщата и преди няколко дни научих, че я продали на заможни цигани. Последния свидетел на достолепната история на Чакъровия род, къщата на дядо Кольо и баба Тодоринка. С положените подписи под договора за продажба една от най-знатните фамилии престава да съществува в село Асеновци. Скоро ще изчезне и бледия спомен, защото тези, които ги познават населяват вечните ловни полета или се готвят да поемат по пътя на там. Ние наследници се познаваме малко, пръснати в различни области и градове.

Тази история вероятно изглежда тривиална и позната. Българските селища губят памет и история с препродаването на къщи и изселването на хората. Миналото на тези селища се пренаписва от съвсем нови поколения. За мен това е една лична история, но тя може да бъде повторена в хиляди разкази на различни хора. Аз тъжа за изгубеното минало, което никога не опознах истински, защото съм роден далеч от корените. Но такава съдба и тъга застига вече и градовете ни. Милион напуснаха България. Стотици хиляди от тях няма да се върнат, а след като си отидат родствениците къщите ще преминат в други обятия, а паметта и историята ще бледнеят и ще се разпознават все по-трудно. И някъде ще премигва в в съзнанието като един спомен за къщата на баба и дядо. Моите се казваха дядо Кольо и баба Тодоринка. Имаха хубава къща в село Асеновци, от която ми е останала детска и младежка носталгия. Частица от спомена ще остане доживотно у мен, после Чакъровия род вероятно ще бъде забравен. Както стотици други български родове.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.