Ролята на лидерите и културата за развитие на общността


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oИзвестна максима гласи, че животът е това, което се случва докато ние си правим други планове. Ако обогатим смисъла той е и това, което други правят докато ние се оплакваме, че ни пречат да правим. А мърморенето прави само вятър, животът се движи от друг тип енергия.

Получих изключителен шанс да присъствам на междурегионална стратегическа среща-дискусия по проект „Лидерство за регионално развитие“, изпълняван от Института за регионално и международно развитие. Проектът е финансиран от фондация „Америка за България“ и в смисъла на познатото клише за 24 часа се оказах техен „стипендиант“ ерго соросоид. Напук на тази весела опорка фондацията за пореден път се оказа далеч по-ангажирана от българската държава в подкрепата за създаване на партньорство за развитието на страната и регионите.

На срещата попаднах след лична покана от господин Огнян Минчев. Ще призная, че предварително се чувствах малко неуверен заради темата „Културата и общността: регионално развитие и междурегионално сътрудничество“. Разбира се дейността ми на общински съветник предполага доста добро познаване на местната култура и нейните проблеми. Притеснението ми извираше по-скоро от факта, че не мога да предложа толкова силна иновация и цялостен туристически продукт, с каквито разполагат представителите на Пловдив, Бургас, Варна, Габрово, София. Уважението към истината предполагаше да посоча успешни модели и проблемни аспекти. Презентирах като успешен опит налагането и развитието на културни събития с регионално и национално значение. Същевременно посочих, че все още не е идентифициран и опакован цялостен културно-туристически продукт, който прагматично да се възползва от пластовете история и култура в материалното и духовно наследство на Ловеч. Споменавам тази конкретика от уважение към читателя и публичната отговорност след едно участие, в което съм представлявал Ловеч и общината.

Смисълът на тази статия, обаче, е съвсем различен. Дискусията ми даде редкия шанс да се срещна с уникални хора. Визионери, които движат, по-леко или по-трудно, но със сигурност напред своите общности. Има общини, като нашата, чиито икономически упадък отчаяно мести погледите към култура и история. Интересно е, че дори в мощните икономически общини гледат осъзнато на културата и историята като двигател на развитие. Като Пловдив, считан за културна столица на България. Бе интересно да науча как едно изоставено градско пространство се превръща в най-духовното място за среща с творческите индустрии или култовата локация Капана. Как се възстановява история и родова памет с добилия популярност проект „Къщите говорят“. Как музикални събития могат да възродят за животни безлюдни територии. Запознах се с идеи за презентиране на културното наследство в туристически маршрути. Разбрах как една природна територия (Деветашкото плато) може да се превърне в опаковка на културно-духовен продукт, който да обедини десетки застаряващи общности.

От междурегионалната среща ми остават запознанствата и контактите с такива креативни личности като Валери Кьорлински, ръководил кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата, Мариана Асенова и Ива Таралежкова, които дават нов живот на селски територии, Мариана Мелнишка, която разказва за съдби през историята на техните домове, Здравко Петров, Доно Цветков, Здравко Петров, Венцислав Благоев, Стефан Диомов. Всеки от тях е намерил нишата, в която културата се превръща в движеща сила на местното развитие.

Най-важното е, че всеки от тези хора работи, не мърмори, не се оплаква. Срещат трудности, понякога им отказват съдействие или финансиране, но всеки от тях е успял да намери решение. Осъществил е идея, дал е шанс или тласък за развитие. Никой от тях не изглеждаше като човек, който е забогатял от това, ч се застъпва за културата пред местните и национални власти. Упорити хора, които виждат шанс там, където другите не могат. Някой от видените идеи могат да намерят реализация и в нашата община и контактите от срещата със сигурност ще послужат.  Срещата в Арбанаси ми показа, че трябва да се дава път на креативните хора и идеи, на онези, които гледат не в следващите 6 месеца, в следващите 60 години. И още нещо – че културата може да бъде двигател за регионално развитие. Нужно е творчество, нестандартно мислене и уважение към културно-историческото наследство.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Регионално развитие. Запазване в отметки на връзката.