50 нюанса сиво в косите: животът като кауза, училището като вдъхновение


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_o„Бъди съвест, камбана и вдъхновение. Това е мисията ти“ . Прочетох пожеланието с притеснение. Думи подписани от успял човек, към който изпитвам огромно уважение. Струва ми се, че съм нисичък за подобна оценка.  Но пък е зареждащо с кураж и амбиция да се опитам да скоча до висотата на тази летва.

Винаги съм считал живота за мисия. Скромна, тиха, човешка. Каквато носи всеки, проплакал след раждане. Защото си мисля, че щом сме получили невероятната благословия да изживеем отрязък от вечността, сме натоварени с най-посилната мисия – да живеем с добро и чест, да раздаваме обич и подкрепа.

На петдесет имаш дълга история, която те тегли неволно да погледнеш назад през рамото. Зад моето има поне три десетилетия пълни с живот. И много барут. Бунтарски студентски години, прекарани по митинги, площади, протести. На тридесет отново бях по в редиците на протестните манифестации вече в родния Ловеч. На четиридесет животът ме изпрати пак на площада, но този път като един от водачите на голямата учителска стачка. Шест години по-късно барутът пак пламна и отново се оказах на улицата, и отново протест, и пак за обществена справедливост…Не знам дали е съвест. За мен е единствено достойното поведение на свободен човек.

Случи се така, че половината от съзнателния ми път мина в училища. Цели 23 от тези години в Езиковата. Наивно е очакването, че в университета готвят учители. Там се учи наука, а в училището трябва да се преподават и човешки качества. Струваше ми се важно още  когато училищни ръководители ми обясняваха, че никой не ми плаща за да възпитавам. Сега тази деятелност стана модерна, поставят я във фокус, преекспонират я. Дават ми съвети как да изпълня някакви натъпкани с клишета за възпитание наредби. А аз се опитвам да го практикувам от двадесет и четири години, ама простичко – с личен пример, с чувство за справедливост и искрена обич. Домиля ми, когато прочетох в поздравите на пораснали вече момичета и момчета думи на благодарност за това, което съм им дал и направил за тях. Мили мои не мисля, че съм направил повече от това, което нравствения пиедестал на професията задължава учителя – да учи на добро, честност, достойнство и приятелство. И ако това ви вдъхновява сполай на този, който ме е просветлил да следвам този път.

Училището е чисто, а младите души са най-безпогрешният лакмус за лъжата и лицемерието. Уважението към моите ученици ме научи да ги гледам в очите. Да говоря истината и да следвам правдата. Училището ме имунизира срещу фалша и перфидността, с които се сблъсках в политиката. Предполагам, че в калта на политиката приличам на странник, по донкихотовски вкопчен в справедливостта. Имунизацията на училището ме спаси от пороците на политиката и ми даде кураж да крещя с глас и перо срещу крадливите, далаверите, корумпираните, коленичилите пред мутри и парвенюта… Дължа го на онзи извор на чистота, от който пия всеки ден, поглеждайки в очите на моите ученици.

Целият си съзнателен живот, почти три десетилетия се опитвам да бъда гражданин. Човек със свободна съвест, волен дух и достойна позиция. каквито искам да бъдат децата, които съм призван да уча и възпитавам. Казват ми, че това е безценен пример. Ако е така ще бъда щастлив да го следват.

По повод на вчерашния ми рожден ден в приятелските поздравления ме кичат с десетки епитети. И сякаш всички са се наговорили ме окуражат да остана търсач на правдата, да не се променям, да запазя порива към светлото, целеустремен зад добрите каузи. И най-вече да не се променям, да остана себе си. Да се променям не е по силите ми. Казах вече, чистотата на младите души ме е имунизирала. Гледайки назад през рамото осъзнавам, че не съм похарчил половината от смислената част от живота си. Инвестирал съм я в нещо, което толкова много хора наричат вдъхновение. Най-зареждащо го казва едно вече голямо и успешно в кариерата си момиче – „От Иво Райнов аз научих най-ценното. Може да съм забравила някои географски понятия, столици и т.н., но съм запомнила, че човек трябва да има позиция, да отстоява каузи, да не се страхува от истината, да крещи на висок глас, когато нещо не е законно, морално, справедливо“.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s