Моите истории от хълма: Романтични години


egОбещах да разказвам истории от Езиковата. Преживени и запомнени през последния почти четвърт век. Годините, през които станах част гимназията на дикисанския хълм. Истории, обгърнати в смях или сълзи, съмнения или задоволство. Когато започнах да пиша тези истории си дадох сметка, че нито един от дните, в които моята младост порасна до зрялост, а тя започна да презрява, не е бил безразличен. Радостни или тъжни, гневни или горди, никога равнодушни. Ако има нещо, което през тези години да съм натрупал повече от спомени, това са емоциите.  Веднага щом в главата ми започна да досажда идеята да разкажа преживяното с истории за Езиковата започнах да наслагвам спомени от първите години. И както споменах в разказа за първата история събитията и случките полетяха в паметта ми, носени върху полъх от топла романтика. Може и да бъркам. Тогава бях наистина млад, а младостта, отдалечила се на десетилетия, винаги изглежда романтична. Дали подлъган от безметежността на моите двадесет и няколко години и спечелен от бунтарския дух на едно гранично време (между отшумяващия социализъм и наивната демокрация), но тези времена припомнят толкова много сантименти, че не намирам по-подходящ етикет от „романтични“.

Романтичните времена. За мен те започнаха в средата на последната декада на двадесетото столетие (1994-та ) и приключиха година-две след началото на Милениума.  Годините, в които Езиковата растеше без да губи качество. Есента, когато аз постъпих в гимназията беше приета първата испанска паралелка. Доколкото си спомням с финансовата подкрепа на фирма „Спарки-Елтос“, за която се говореше, че ще търси нови пазари в испаноезични държави. Така гимназията достигна небивало разширение с девет паралелки и четири изучавани езика. Паралелките се увеличиха до 43 и всяка стаичка бе населена с езиковски тийнейджъри. Учеше се в кабинетите по физика, биология, настоящите немски, френски център и кабинет по информатика.  Първата испанска паралелка бе избрана от ентусиазирани деца, жадни за изучаване на този винаги привлекателен език. В началото експериментът беше повече от успешен, защото този профил добави в гимназията качество, което не отстъпваше на английския, немския и френския профил. Букетът от езици се запази до 2001-ва година, когато завърши последния от трите испански класа, но приемът беше прекратен още през 2007-ма година. Много пъти съм мислил дали не сгрешихме с отказа от този профил толкова скоро след като започнахме проекта. Броят на децата бързо намаляваше и беше ясно, че не можем да издържим дълго с подобно разточителство на паралелки, но пък можехме да изравним значимостта на френския и испанския език в рамките на осем паралелки. Тогава като най-сериозна причина се посочваше липсата на учители. За да стартира испанския проект бяха привлечени украинецът Юрий Кирпиченко и кубинския гражданин Орландо Морера. И двамата вече пуснали корени в България. Юрий бе живял дълги години в България, тук бе завършил испанска филология. Орландо, изпратен от кубинското правителство да се обучава за кадрови военен, бе намерил любовта и бе използвал първата възможност за да напусне кубинската армия и да се установи в България. И двамата бяха колорити, за които ще разкажа в друга история. Орландо работеше с подготвашкия клас, а Кирпиченко преподаваше на 8-ми и 9-ти клас. Часовете ставаха все повече ,а те изнемогваха. Друг преподавател не бе открит и така се наложи испанският език да премине в режим на доизживяване. След няколко години испанската реч в училище стихна, а съдбата изпрати Орландо Морера в „Литекс“, а Кирпиченко някъде по габровско, където дирите се изгубиха. В онези години и двамата бяха добри мои приятели и ми оставиха весели спомени.

През тези години училищното ежедневие бе обвеяно в романтика, но и наситено с яко учене. Конкуренцията беше особено силна в подготвителните класове. Четирите немски паралелки се обучаваха от колеги с много рутина  и закваска от далеч по-строгия немски период на училището. Стоянка Пенева, Василка Петкова, Милка Вълчева и Татяна Морова изискваха изключително много. Опитни преподаватели се занимаваха с първоначалната подготовка и във френския профил – Николина Стефанова и Венелина Димитрова. Най-силна бе конкуренцията в двете английски паралелки, където Диана Акимова и Ана Петрова вечно се състезаваха. Ана напусна сравнително скоро, но съревнованието стана още по-жестоко, след като нейното място бе заето от Снежана Димитрова. Честно казано малко се дразнех от това прекомерно съперничество, тъй като виждах как у част от децата оставаха междукласови отношения и след приключването на подготвителен клас. Все пак английските паралелки макар и първи сред равни бяха най-добрите. Особена гордост бе фактът, че наши ученици всяка година печелеха стипендии в конкурса на фондация „Отворено общество“. Спомням си Светлин Петков, Силвия Тонова, Георги Велев, Милен и Цветослав Ковачеви, Любомира Михова. Надявам се да бъда простен ако пропускам някого. Най-добрите сред тези стипендианти дори завършиха образованието си в Америка. Естествено английския език се радваше на особено внимание от страна на ръководството и точно в тези романтични години получи супермодерен образователен център. Центърът беше изграден на последния етаж в момичешкия пансион и бе финансиран с даренията на много фирми и частни лица. Съоръжението е функционално и много полезно вече двадесет години, който може да подскаже авангардния му характер по онова време.

Романтизма на времето струеше и от бунтарския дух на учениците. Винаги са ме впечатлявали със своята уважителност, но и умение да отстояват позиция. Днес ситуацията изглежда обърната. Тогава не се страхуваха да правят ученически стачки. Първата, която си спомням бе организирана от 9-ти „Д“ клас, който отказа да учи в пансиона по време на някакво разместване на класовете. Мощна стачка организира и първия ми клас (випуск 1999), който мереше с термометър температурата в стаята и веднъж беше придумал класовете от първия етаж да си тръгнат в знак на протест срещу лошото отопление.  Почти като бунт изглеждаше дързостта на випуск 1996, който реши от фестивалната сцена да раздава тухли-четворки на „провинили се“ учители. В онези години беше твърде лесно да направиш телефонна бомба, та няколко контролни бяха провалени или отложени заради такъв тероризъм. Бунтарският дух се четеше къде скрито, къде по-явно в ежегодно издаваните вестничета или книжки за фестивала и празника на училището. В онези години наистина се пишеше и издаваше много. С отслабването на романтизма тази креативна дейност бе преустановена. За още един бунтарски опит си спомням. Изграждането на училищна младежка мрежа от клубове по интереси. Авангардна идея подета от Силвия Зарева и Ирена Бочева. И макар, че аз и Радина Попова застанахме зад децата, проектът не се случи. Просто беше изпреварил с около двадесет години времето си (днес това се прави по УСПЕХ и „Твоят час“).

Романтизмът лъхаше и от няколко изчезнали символа. Клубът на Пламен. Едно толкова задушевно място с меки столове и кръгли маси. Истинска зона на свободния езиковски дух, където ученици и учители се срещаха и общуваха непринудено. Тази училищна кафетерия бе традиционен домакин на педагогическите съвети, а поне веднъж в месеца се превръщаше в обичана от учениците дискотека. За Пламен и неговата трайна диря в гимназията също ще разкажа някой друг път. Култово местенце бе „Стъпката“. Помещаваше се на приземния етаж в къщата на Петко и Геновева. Там учениците пушеха и пиеха бира, сякаш нарочно до стълбичките по които преминават огромна част от учителите. Стъпката минаваше и за убежище за всеки, избягал от учебен час. Безконтролната продажба на алкохол, непосредствено до училище, бе една от причините за затваряне на култовото заведение. Още една романтична проява е непозната н днешните езиковци. Бягството – масово напускане на пансиона в нощта преди изпращането на абитуриентския випуск. Започнало като идея да се избяга до „Стратеш“ за да се берат цветя за абитуриентите, събитието започна да се превръща в среднощен неконтролиран купон, което даде повод на директорът Хитов да забрани традицията.

За романтизма на онова време мога да пиша още и още, но ще го направя в някои от следващите истории. Факт е, обаче, че онези години бяха силни с успехи, топли от емоции, свободолюбиви и романтични в спомените.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Истории от хълма. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s