Найден Ангелов и Стоян Георгиев не заслужават забрава


​Празникът на Ловеч беше шумен, цветен и благословен с топъл и слънчев ден. Случи се някак символично в деня на светите братя  Кирил и Методий само хора на духа да получат знаци на почест и уважение. Ако питате мен най-важното събитие от празничния ден бе именно това. Оказа се и най-самотното. Хиляди граждани посрещнаха  откриването  на празника пред катедралния храм и пяха заедно с „Фондацията” на площад „Екзарх Йосиф I”. Стотици удостоиха с присъствието си традиционния коктейл на кмета и препълниха Драматичният театър за спектакъла на Националния музикален театър „Стефан Македонски”.. За съжаление същата залата остана празна по време на обедната церемония, с която бяха удостоени почетния гражданин проф. д-р Никола Владов, заслужилият гражданин Найден Ангелов  и бяха връчени почетни медали на режисьора Иван Терзиев и актьора Стоян Георгиев. Събитието бе удостоено от присъствието на стотина граждани, които изглеждаха повече от рехаво в голямата театрална зала. Мнозина в качеството си на общински съветници, журналисти или официални гости, което придаде на церемонията протоколен характер. Нямам предвид тържествената ритуалика, която беше изпълнена пунктуално, а липсата на човешко, гражданско уважение. Защото вълнението, което излъчваха от сцената ловешките духовни апостоли  Найден Ангелов и Стоян Георгиев не можа да се разлее в сърцата на благодарното гражданство и се разсея между празните столове.  Точно Найден Ангелов  посочи символиката в свят ден да бъдат отличени хора на духа. Изпитах радост в мига, в който Стоян заговори с треперещ от вълнение глас и тъга, че я няма публиката, която толкова го обичаше заради превъплъщенията във всевъзможни роли. Умилително беше да видя как ученикът Петър Цолов изведе за ръка Учителя си Найден Ангелов, но ми липсваха учениците, които да го приветстват от залата. Легендарният учител говореше за повече от три хиляди, в Ловеч живеят стотици, но в залата бяха едва десетина…

Найден Ангелов и Стоян Георгиев, всеки от тях се изписва с големи букви в историята на Езиковата. Двадесет и пет от езиковските пиеси са вдъхновени и поставени от тези двама достолепни мъже. А Езиковата беше сред най-забележимите отсъстващи. Съдбата срещна професионалния ми път със Стоян Георгиев и знам с какво море от благодарност завършваха спектаклите, които поставяше в края на миналия и началото на този век. Актьори, ученици, учители, родители благоговееха пред  харизмата на този голям театрален педагог и човек.

Вярвам, че благодарността не е преходна. Затова ми се искаше езиковската общност и ловешкото гражданство да напълним залата, да споделим вълнението и да го върнем в благодарни аплодисменти. Както се полага на най-големите – със ставане на крака. Не го пише в протокола и може би затова малцинството присъстващи остана удобно седнали в столовете  и в миговете на награждаването. Медалите отиват в кутийки, захвърлени някъде в шкафовете. Грамотите увисват на някой самотна стена. Истинското уважение не е в отличията, а в човешките сърца. Духовните водачи може би живеят ежедневно в духа на учениците си, но без съмнение са заслужили и признание. Вместо забрава и празни зали.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.