Моите истории от хълма: Началото


egС тази статия поставям началото на нова рубрика в моя блог. В нея ще разказвам истории за Езиковата. Видени от моите очи, почувствани с моите емоции, запазени в моите спомени. Вече разбирате, че ще разказвам истории от най-младата биография на гимназията – тази от последния четвърт век. Не планирам точен брой на статиите, дори темите все още са ориентировъчни. Калейдоскоп от лица, случки, събития, които може би някога ще навържа в книга. Не планирам да следвам хронология. Ще скачам от години в година, десетилетие в десетилетие, от век във век. Ще разказвам за колегите, учениците, класовете, нравите, промените, успехите, паденията… Ще повдигна завесата от премълчани истини и малко известни факти, ще припомня позабравени личности и отминали събития. Ще има редове с пикантерии и смях, сълзи и тъга. Надявам се разказът да бъде учтив и деликатен, макар да следва истината подобно на всяка друга моя публикация. Преживелите ще си спомнят, героите ще се познаят, младите ще научат. Някой ще попита, дали не съм подранил. Да, вярно е, че подобни равносметки и ретроспекции се правят, когато човек се оттегли. Но във времето когато попаднах в тази гимназия имаше толкова много романтика и сила, каквито едва ли ще има в предстоящото бъдеще. Затова искам да разкажа моите истории сега.

Началото

Не съм възпитаник на тази гимназия. Попаднах неочаквано, но едва ли случайно. Животът ме научи, че Някой прави планове, в които ни замесва. Постъпването в Езиковата пречупи представата ми за учителската професия. До този момент приемах учителството за вариант „Б“, за временно решение. Дори усядането в Ловеч не влизаше в житейските планове на младата ми глава. Почти четвърт век по-късно смея да твърдя, че Езиковата с чара и децата си ме спечели да приема предизвикателството  да бъда учител в един линеещ провинциален град.

В постъпването ми в гимназията са забъркани три имена. Най-първо на тогавашната ми колежка Ана Петрова. Експресивната търновка беше подготвашки учител в онези години. Същевременно водеше курс по английски език, който аз посещавах в продължение на три и половина години. Бях повече от прилежен ученик и благодарение на Ана натрупах добри познания в необятния свят на езика. От Ана чух за опцията да преподавам в гимназията, защото точно по това време училището търсеше учител, който да преподава география на английски. Решителната роля , обаче, бе на други две персони. Радослав Хитов, тогава помощник-директор в гимназията и мой братовчед. От една страна ме нави да се захвана с плашещата задача да поднасям географските знания на чужди език, от друга бе спечелил благоволението  на директора това да се случи. Разбира се Виолета Радева, директор с кратък мандат, но със смел характер и готовност да дава път на младите хора. Днес решението на госпожа Радева ми изглежда твърде дръзко като се има предвид, че се доверяваше на чужди референции (не ме познаваше изобщо), а и устоя на солиден страничен натиск за налагане на други имена на тази учителска позиция. Всъщност входен билет се оказаха четири часа география на английски в 8-те Д и Е класове. А в същото време моето постоянно учителско място беше в село Казачево, където се „реализирах“ като … възпитател. Трябва да се признае характера на Вили Радева, която отвори вратите на най-елитното ловешко училище за един селски възпитател.

Дебютът бе в края на септември 1994 година. Две седмици ходех за четири часа география на английски в Езиковата. Останалото работно време бе поделено между раздаването на знания и шамари за почти неграмотните циганчета в Казачево. Нямам идея колко дълго бих издържал между тези крайности на интелектуалната скала. Експериментът бе прекъснат от една донякъде очаквана развръзка. Предшественикът ми в гимназията получи назначение в българското училище в Братислава и пред мен се откри шанса да поема пълен норматив в училището. Не мислих дълго и в началото на октомври получих шанса с пробен срок една година и опция да продължа още три години т.е. целия мандат на Стоянов в Братислава . И така дойдох за четири години, но след няколко месеца ще започна двадесет и четвъртата, тъй като по-късно Стоянов напусна гимназията. Първите месеци бяха романтични и трудни. След осемнадесет месеца сред полуграмотни циганчета децата в Езиковата ми изглеждаха от гений нагоре. Наследих всички класове на Стилиян Стоянов и получих благословията да работя с четири топ паралелки (английски профил), една великолепна немска паралелка (един от любимите ми Г класове – випуск 1997) и двата френски класа. Всъщност нивата за отделните езици бяха толкова близки, че независимо от езика в края на учебната година отличните оценки по география бяха между 18 и 20 при 22-23 ученици в паралелка. Още от първите месеци се влюбих в децата на Езиковата. Малките деветокласници помогнаха невероятно много за укрепването на моето самочувствие. Истински ми помагаха да навляза в преподаването на география на английски език, въпреки че със сигурност съм допускал доста езикови грешки. В 9-ти клас се изучаваше една тънка природна география на България. Затова и като амбицирам млад учител давах изобилие от допълнителна информация. Огромна част от моите ученици записваха почти всяка дума, а следващия път знаеха почти всичко преподадено. Правех си експерименти с немската (г паралелка) и двете английски паралелки. Давах все повече и повече информация, исках да видя кога ще дойде предела. Не го открих, възможностите на тези деца се оказаха безгранични. Получих и няколко групи ЗИП 11-ти клас  (тогава последен). Мнозина от тях бяха избрали тези група за да се готвят за кандидатстудентски изпити. Наложи ми се да събера и изчета цялата налична литература за кандидат-студенти за да бъда на достатъчно високо ниво и полезен за тези ученици. Английският също изискваше много усърдие и допълнителна работа. Разполагах с документ, гарантиращ ниво на владеене на езика, но ръководството и най-вече помощникът Хитов реши, че за да се подсигурим трябва да получим и документ за завършена езикова гимназия. Така още в края на първата учебна година ме пратиха заедно с Татяна Колева и Мариана Генева на изпит за подготвителен клас.  Тогава този изпит беше сериозна контрола, а тези, които не успяваха да го вземат дори изпадаха от училището. Пратиха ни с двете колежки в специална стая, изолирана от ученици. Вероятно сме изглеждали доста забавно с усилието да преборим със същия изпит, на който се потяха 15 годишни дечица. Няма да забравя как Дида Акимова не можеше да преодолее смеха си, докато ни четеше диктовка за шоколада. Инициативата да  се явяваме на изпити продължи още една година, когато покрихме изискванията за 9-ти клас и после прекъсна.

Истината е, че през първите месеци бързо напомпах самочувствие от факта, че преподавам в най-доброто училище. Бързо свикнах с децата и работата, не така стояха нещата с колегите. Старата генерация учители гледаше изпод вежди младоците, наводнили учителската стая. Няколко месеца мнозина от достолепната генерация въобще не общуваха с мене. После с повечето станахме приятели. Някои дори изпитваха удоволствие да хокат младата смяна. Като например Весо Петров, в чието квадратче в материалната книга веднъж погрешно се бях вписал, но той ми го припомняше почти всеки ден. Вероятно трудната комуникация се е дължала и на прекомерен респект от моя страна. Все пак изведнъж се бях оказал колега с Тихомир Стоев, мой директор от училище „Христо Кърпачев“ и Снежина Лалева, която ме учеше на история в същото училище, където се бе превърнала в мой кумир. Сред малкото, с които общувах в онези месеци бяха Татяна Колева и Мариана Генева, с които лесно се сприятелихме и постъпилите с мен испаноговорящи учители Юрий Кирпиченко и Орландо Морера.  Първите впечатления от учителската стая бяха именно достолепието, излъчвано от по-голямата част от възрастните колеги, разговорите на висок глас, които Генева водеше в някои от ъглите на стаята и едно изумително високо момиче. Респектиращо високо. Днешната моя приятелка Катя Гадевска. Така след няколко месечно ембарго върху разговорите с младите попълнения изведнъж отношението се промени. Пак бяхме под лупа и обект на чести критики, но започнаха да ни приемат и разговарят с нас. Добра илюстрация за края на ембаргото бяха думите на Стоянка Пенева, който един ден се приближи до мен и с глас омесил два тона назидание ми каза. „Да не си мислиш, че си само ти от Смочан в това училище“. След което започна да реди имената на Кованджиева, Илияна Сапунджиева, Деси Филипова и собственото, разбира се. Всъщност младата генерация учители от онова време се оказа не само многолюдна, но и качествена. Все по това време в гимназията се събрахме почти дузина младоци на възраст между 20 и 28-30 години. Деси Филипова, Катя Гадевска, Ана Петрова (малко по-късно се появиха Снежа Димитрова и Нели Стоянова) вече преподаваха английски език, а Павлина Зарчева и Искра Маринова изпълняваха задълженията на следобедни Б учители. Радина Попова вече правеше име сред литераторите , а Анжела Събинска се бе превърнала в ценен специалист за френския език. Орландо Морера поставяше основите на испанското обучение, а Татяна Колева и Мариана Генева трупаха увереност в природните науки.

Адаптацията с учениците се оказа безпроблемна. Млад учител и не чак толкова далечни по възраст ученици, бързо се харесахме взаимно. Лесно заобичах децата. Заделях някой час за да си говорим по житейски теми, като приятели. Отвръщаха със взаимност. Скоро дойде първата молба да водя клас на хижа. Не приех, разбира с, не бях класене. Първото сантиментално писмо в стихоплетна форма, което нито разбрах как достигна до мен, нито кой го е написал. Първата издънка заради молба от ученици. Пуснах ги един седми час и налетях на Виолета Радева, която ме образова с дълга и назидателна лекция как не се ходи по акъла на учениците. И макар, че се опитвах да бъда строг и взискателен младостта си беше паролата, която отваряше двупосочното разбирателство и ми помогна да се почувствам на точното място в едно доста романтично време за Езиковата и образованието, принудено да преминава от авторитарен към демократичен стил на поведение.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, Истории от хълма. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s