Не достига решителност на първите управленски намерения в образованието


16-7Преди седмица бе публикуван програмен анонс за съвместното управление на ГЕРБ и обединените патриоти. Естествено се вглеждам в главата за образование и наука. Тя е чак девета поред, въпреки че още първото изречение се напъва да издигне образованието в стратегически национален приоритет. Та да видим темелите, върху които ще стъпи това въздигане. Щото от крещяните думи преди честите избори вече ни заглъхнаха ушите.

Заканата срещу неграмотността ми звучи като лозунг от едно до десетоноемврийско време. Най-вече с думичката ликвидиране. Тя беше доста  оборотна в речника на управленците от онези години. Допускам, че амбицията се фокусира върху обхващането на всички подлежащи деца, независимо от тяхната етническа принадлежност, нещо, за което подсказва и упованието върху силата на всички държавни институции и записа в самостоятелна точка от програмата. А всъщност не по-малко опасно е снижаването на грамотността, за което свидетелстват лошите резултати от външни оценявания и PISA. Тези негативни последствия от закъснелите или погрешни реформи не подлежат на ликвидация за един мандат, а се нуждаят от упорита и целенасочена политика най-малко десетилетие. За тяхното овладяване ми се ще да видя мерки.

Обнадеждаващ е ангажиментът за отдавна чаканата промяна в делегираните бюджети. Лично аз адмирирам решението от 2018 година бюджетната субсидия да зависи освен от броя на учениците и от качеството на образователния процес, но ме смущава отстъплението от предизборната заявка да бъдат осигурени достатъчни средства за издръжка, независещи от мащаба на училището. Надявам се обаче идеята за ревизия на делегираните бюджети да бъде обсъдена и конкретизирана до есента на тази година.

Политиката за постепенно свиване на хуманитарните специалности за сметка на професионалното образование е сред крайъгълните идеи на ГЕРБ за развитие на образованието и е ясно записана в приетия Закон за предучилищно и училищно образование. За партньорство с бизнеса и дуално обучение се говори вече няколко години, остава да видим в каква конкретика ще бъде разписано в подробната програма и как ще бъде осъществено през следващите години.

Опиране на вече записаното в закона  са и идеите за повишаване на уменията в областта на предприемачеството, информационните технологии и активната гражданска позиция. Още повече, че те са разписани и в някои от вече приетите наредби. Някак като жест към патриотите, но без ясна артикулация звучат намеренията за повече спорт в училище, подкрепа за българските училища зад граница и превръщане на родолюбието в основа на образователния процес. Реализацията ще бъде любопитна, но и опасна ако допусне някои от необмислените амбиции на патриотичните формации.

Поне за момента приемам за лозунг заявката за гарантиране неприкосновеността на учителя. Поне докато не бъдат представени решителни мерки, включително и законодателни промени. Притеснителна е липсата на какъвто и да е тезис за справяне с едно от най-уродливите явления в съвременното училище – растящата агресия. В краткия текст елегантно отпада и предизборното обещание за затягане на дисциплината в училище.

Най-притеснително е, че управленската програма продължава  със самодоволната заблуда, че образователната реформа е стартирала успешно. В програмата не откривам и намек за ревизиране на подзаконовата уредба, още повече , че за няколко месеца голяма част от новоприетите наредби се оказаха тромави или неработещи. Дори за две от тях вече текат обсъждания за възможни промени. Служебният образователен министър заявява, че учителят трябва да бъде разтоварен от несвойствени задължения, а работещата към момента поднормативна база, писана под диктовката на ГЕРБ, стоварва непосилно бреме за учителите.

Умишлено оставих бомбастичните намерения за края на коментара. Хубаво е, че ще нарастват инвестициите в образование, но докато не бъде бъзе записан достатъчно висок процент от БВП (4,5-5%), подобни обещания изглеждат кухи. А двойното увеличение на учителските заплати е новина, която просто гали ухото. За всеки здравомислещ, обаче, е ясно, че едва ли има финансов ресурс за нещо подобно. Дори да повярваме в подобна химера увеличението на учителските заплати няма да разреши много от тежките проблеми на образованието. А воля точно за такова разрешаване не се чете в програмата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s