Царство от сърца, окачени на конеца на една театрална традиция


IMG_7494Няма друго училище в България с подобна театрална традиция. Този факт развълнувано припомни Слава Георгиева след края на поредната успешна пиеса на Езиковата. Ден по-късно думите бяха повторени от Стоян Георгиев, още един от магьосниците, режисирали ентусиазма на нашите театрали. Обичаният актьор от доста време има амбицията да напише книга за уникалната и устойчива в годините традиция. Изреди десетки пиеси, поставени от Хараламби Андрейчев, още толкова от Найден Ангелов, своите дванадесет. Като добавим едно десетилетие театрални представления под режисьорската палка на Слава Георгиева и театралните продукции на литератори от училище се събира над половин век сценичен инат. В най-хубавия смисъл на думата, разбира се. Защото театърът не е просто емоционално приставане на традицията, а истинско потапяне в духа на едно различно училище. Най-малкото защото подобна практика випускът, който си отива да подаря на общността пиеса на сбогуване не съществува никъде в България. Ето тази пиеса е една от нишките, които навързват десетки сърца в една нестихваща обич, независимо от годините, без да отслабва с възрастта. Доказателство е, че всяка година десетки бивши актьори приемат ролята на зрители и се потапят в спомена и удоволствието.

Пиесата на абитуриентския езиковски випуск е „черешката на тортата“  във всяка празнична церемония на гимназията. Най-притегателната, най-чаканата част от празника. Без пиесата празникът ще осиротее, ще заприлича на празника във всяко друго училище. Различието не е претенция, то е съдържание. Именно заради неповторимите спектакли. Едновременно поздрав от днешните към бившите възпитаници, поклон към училището, дало ти сцената да растеш и да бъдеш и презентация на неизбледняващите таланти, избрали Езиковата за своя гимназия.

Всеки прочел малко история знае, че театралната традиция е трупала тухла върху тухла, година след година, вграждала е таланта на стотици езиковци и ентусиазма на всеотдайни учители и режисьори. Всеки е оставил своя нишка, свой почерк в тази традиция. Градил е върху здрави основи, но е отварял нови прозорци. Няма съмнение, че всеки е зазидал частица от своята душа и сърце в историята. Така всеки по своему е отворил своя глава в дебелата книга с легендите. Последните десет години от тази история са времето на Слава Георгиева. Времето на съчетаните пиеси, на срещнатите сюжетни линии, на многото герои и пълната с актьори сцена.

Последната пиеса е предложение точно от този бранд, наложен от Слава. „Царство на конци“, едно интелигентно съчетание между класическите комедии „Мъжемразката“ и „Женско царство“.  Смешен коктейл между мъжки образи в женски дрехи, нежни героини в мъжка кожа и бунтарки от зората на феминизма в България. Почеркът на Слава  се усеща в цялото представление и напомня за нейния неутолим стремеж съм перфекционизъм. Много пъти съм казвал, че е повече от изкуство, почти магия, да превърнеш група от толкова различни тийнейджъри в добре сработена трупа от играещи отлично актьори -любители. Без съмнение изборът на пиеса е важен, но пресъздаването на образите е дваж по-важно. А в петък всички актьори направиха въздействащи роли и заслужено спечелиха смеха и аплодисментите на зрителите. Всяка година гледам с истинско удоволствие пиесите и с радост наблюдавам пораснали деца, в кожата на понякога диаметрално противоположни характери. Съвсем различни от онези деца зад чиновете, които познаваме, кога в амплоата на панти, кога на сдържани отличници. Скрити таланти, които сякаш Слава е отпушила за да се излеят с цялото си обаяние на театралната сцена. Няма да е силно ако кажем че, „Царство на конци“ е представление на безупречно изпълнени роли от всички участници. А както Слава сподели те са рекорден , дори за нейната практика брой – цели 32 изпълнители. Ппърформънс с толкова много хора на едно място в удивителен синхрон и изпълнение без видими за публиката грешки заслужава всяка адмирация на публиката.

Пиесата „Царство на конци“ ще има още няколко представления. Всеки, които е пропуснал може да я види. Поредната тухла във все по-високата стена на театралната традиция вече е сложена. Нататък остава удоволствието за актьорите, които я сътвориха.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s