Ако има какво да вземем от едно училище, то е защото някой преди нас е оставил…


17218638_10208156322692654_8954526974339909096_oДнес бях помолен да не изпитвам в един клас. Отказах. Причини достатъчно. Часовете ми са преброени в този клас през настоящия срок. А и не толерирам извиненията след всяко контролно. Обясних, че един следобед време е достатъчно за да се подготвиш по няколко предмета. Още повече, когато става дума за първите дни след уикенда. Ама контролното било по много труден предмет, а вчера имало друго сериозно изпитване и домашни… Съвсем прозира нагласата да се учи по един –два предмета дневно, а другите да бъдат спестявани. Учи се там, където е страшно и се пропуска при учители, от които се очаква разбиращо снизхождение поради различни обстоятелства.

Работя в езиково училище, но ако си мислите, че най-много се учи по езици грешите. Най-страшни са предметите, които са най-отдалечени от езика и хуманитарното мислене. Момиче ми обяснява, че е учила за контролното по страшния предмет от 15 часа на единия ден до 2 часа през нощта. Допълва, че не разбира материята и просто трябва да назубри съдържанието. Питам защо е нужно човек да похарчи десет часа с изтормозваща битка с отблъскващо съдържание само за да постигне максимална оценка по предмет, който въобще не влиза в бъдещите планове? Представям си как тези деца учат по същия начин по куп други предмети, без да разбират, като наизустяват. Пак в непосилно препускане за високо оценяване. За какво са тези оценки, за какво е тази мания за бележки? Стипендии? Вярно е, че между парите за отличник и пълен отличник има двадесетина лева разлика. Това ли е цената на тези неистови усилия и психическо изтезание?

Има амбициозни деца, има и такива, чийто галоп към високи оценки е поощряван вкъщи.  Не разбирам смисъла, когато успехът от дипломата от много време не е ключ към по-нататъшна реализация.

Едва ли някой ще ми повярва, ако тръгна да обяснявам, че когато дойдох в тази гимназия преди две десетилетия учениците учеха много повече. При далеч по-високи изисквания и бяха масово отличници. Тогава дипломата имаше колосално значение, но мнозинство не учеха непременно за нея. Всеки от тях бе постъпил в училището след тежки състезателни изпити със силна конкуренция. Избираха училището заради престижа и доброто образование и с ясното съзнание, че тук се учи много и се завършва трудно. Не хленчеха, не бягаха, извиняваха се рядко и винаги знаеха. Въпреки усилния труд намираха време да градят общности и училищен дух. И така се научаваха да обичат своето училище, толкова силно и трайно, че тази любов ги връща с умиление и след десетилетия. Бяха хора, способни да вземат много, но и да оставят достатъчно.

Как да разкажа това на деца, при които едно контролно изсмуква всичките силички. В душите остава гадното усещане за много труд, който често завършва с незадоволителен резултат. За които да се подготвиш по всичко е толкова непосилно, че трупа отвращение. Заветната цел е контролното, оценката. Време за общност и душа за любов почти не остава. Затова все по-трудно обичат училището си и искат да се припознаят в неговите ритуали, традиции, символи , дух, празници. Деца, които искат да вземат колкото могат, но не намират смисъл и нужда да дават, да оставят, да вградят минутки от преживяното време в дебелата училищна история.

Споменах за празник и трудното собствено припознаване в него. Празникът на гимназията е предстоящия петък. В края на часа в същия клас ме попитаха ще бъдат ли намалени часовете в четвъртък. Отговорих изненадан, че няма причина, нали на другия ден е училищния празник. А отсреща ми отговориха с убедеността, че това е първия ден на пролетната ваканция и сърдитото недоволство, че трябва да остават. Типично за хора, дошли с идеята единствено да вземат и неспособни да дават. Дори малко време и уважение, към институция, която всъщност ще им отвори врати, които другаде остават затворени.

Както завършваше един рекламен спот не разбирам само къде сбъркахме…

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, образование. Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Ако има какво да вземем от едно училище, то е защото някой преди нас е оставил…

  1. trevorrezznik каза:

    „Най-страшни са предметите, които са най-отдалечени от езика и хуманитарното мислене. Момиче ми обяснява, че е учила за контролното по страшния предмет от 15 часа на единия ден до 2 часа през нощта. Допълва, че не разбира материята и просто трябва да назубри съдържанието. Питам защо е нужно човек да похарчи десет часа с изтормозваща битка с отблъскващо съдържание само за да постигне максимална оценка по предмет, който въобще не влиза в бъдещите планове?“

    А „страшността“ на предметите най-отдалечени от езика и хуманитарното мислене как си ги обяснявате? Какво е отношението Ви към колегите Ви, които не разбират, че са в езикова гимназия? Децата са кандидатствали и влезли в езикова (хуманитарна) гимназия. Ако са си уцелили профила, защо е нужно да бъдат измъчвани с прекомерни изисквания (вероятно заради лична суета и его на преподавателя) по химия, физика, биология и др.?

    И последно – преди 20 години е било по-доброто поколение според внушението на Вашата статия. Това поколение сега е на 35-40, т.е. в апогея на обществената си сила. Защо тогава позволява съществуването на такава България, един и същи парламент вече 15 години, едни и същи несправедливости?! Нали то е в силата си сега да променя България? Къде е, защо мълчи? Защо чрез семейната мрънкаща пропаганда вкъщи праща същите тези деца задължително в чужбина? Кой го излъга това поколение? И как го излъга, ако наистина са били толкова умни?

    Горното не е заяждане, г-н Райнов. Напротив. Съгласен съм с доста неща в емоционалното Ви, белязано от професионален поглед, изказване. Но съм свикнал да мисля, че истината се постига, когато се противопоставят крайностите около нея. Истината е нужно да се обглежда от поне две диаметрално противоположни гледни точки. Именно това си позволявам, нескромно, но може би заблудено вярващ, че е в интерес на истината.

  2. emanuiltolev каза:

    > За какво са тези оценки, за какво е тази мания за бележки? Стипендии? Вярно е, че между парите за отличник и пълен отличник има двадесетина лева разлика.

    На мен лично не би бяха толкова присърце оценките в езиковата. Единственото бе, че значеха че не знам, което не беше приятно но отговорът на това очевидно не беше наизустяване. Както и да е, това не е проблемът повдигнат по-горе :).

    За учениците в езикови училища, оценките могат да означават доста. Достъп до престижни университети – и в България, и извън ги търсят. За Софийския съм чувал. Или като ти преведат оценките от UCAS във Великобритания ела виж. Някои огромни компании дори гледат оценките за определени позиции за стажанти! Това определено е важно за по-нататъшна кариера и пр. Макар че огромните компании не ми бяха по вкуса лично. Оценките също помагат за западни стипендии, ако натам се е насочил ученикът (към 2000 лв. / година за мен лично, което не беше много за Великобритания, но помогна доста).

    Вярно е обаче, че когато главно обръщах внимание на оценките, училището се превръщаше в стресово и скучно занимание. Не съм сигурен какъв е отговорът на въпроса „какво би помогнало на учениците да са по-емоционално ангажирани“. Аз лично обичах да гледам учителите си и да мисля те какво правят и как са стигнали до където са. Това доста помогна, тъй като не исках да ги разочаровам.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s