Един рожденик, който не признава граници


12799092_1104058216292448_5122291663880393179_nДнес Жоро завърта още една година. През живота си всеки минава през гранични години. Всъщност в земното ни съществуване има само една окончателна граница, но тя е Божий промисъл. Всички останали са просто вероятни. Не искам тази статия да звучи като бенефис. Ще ми си да е признание към човек, който е дал много на училището, колегите и гражданското общество. За да кажа, че очакваме да даде още. Пак на училището, колегите и гражданското общество. Сигурен съм, че има още много време до последната дума, последния жест, последната битка за хората.

Когато реших да напиша тази статия започнах да мисля за думите, които асоциативно описват един от най-големите колорити, преподавали на дикисанския хълм. Ерудиция, интелект, характер, справедливост, достолепие, загриженост, солидарност… За тези повече от двадесет години в Езиковата Жоро не просто научи стотици момичета и момчета на английска граматика, лексика и правопис. Жоро възпита човешки качества и гражданско поведение. Неговото присъствие и харизма, гневен тон и заразяващ хумор оставят дълбоки следи в паметта на късметлиите да бъдат негови ученици. Споделят го бившите, с които времето ме среща. Хора като Жоро не са забравят, особено когато разбираш, че ти е дал знания, с които да успяваш и ценности, на които да се опираш. Личностите остават във паметта и бързо се превръщат в легенди. А той със сигурност е една от легендите на най-новото време в Езиковата гимназия.

Неуморим защитник на правилата и справедливостта. Колкото рани от битки за правата на хората, толкова победи в полза на общите интереси. Директен и непоколебим, силен и непреклонен в защита на колегите. Понякога сам в битките, но никога склонен да се предава. Превърнал преследването на истината в житейска кауза. Харесван дори от тези, които конюнктурно не смеят да го признаят. Истински цвят сред колегията.

Без Жоро не биха се случили много неща – учителската „Подкрепа“, знаменитата стачка, покровителското отношение на православната църква към училището, високите резултати на матури и олимпиади… Един от тези, които имат решителна роля за съхраняването на гимназията между топучилищата в България. Голямо училище се прави от хора с големи сърца и души. Като такъв той съвсем не е единствен, но има запазено място в първата редица.

Животът преплиташе често делника ми с този на Жоро. Заедно преминахме през много емоции. Четиридесетдневна учителска стачка, четири холандски обмена, почти десетилетие  съвместен синдикален инат. Научих много и в този смисъл сам се оказах негов ученик. Като гражданин и човек.

Големите надживяват времето, легендите дребните сплетни и страсти. Имената остават. Делата също. Затова няма значение дали днешната рождена дата е граница. В човешкия живот има само една окончателна граница. Всички други са символични и ефимерни. Има хора, от които винаги ще има нужда и завинаги ще има запазени спомени!

Честит рожден ден, Жоро!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата. Запазване в отметки на връзката.