Как училището да се противопостави на растящото насилие?


655-402-agresiia-ucheniciПоредният случай на насилие в училище едва ли изненадва някого. През последните години агресията, нетолерантността, вербалната и физическата разправа се превръщат в почти ежедневни явления. Причини има в изобилие, но те са предмет на друга, далеч по-мащабна и дълбока дискусия. За мен е тъжно и неприемливо училището да изглежда безпомощно пред вулгарния тон и агресивното поведение. Защото сега училището гледа с отчаяние и страх на вербалните нападения по авторитета на учителя или силовото уреждане на взаимоотношенията между ученици. През последните години случаите на родителско или ученическо посегателство върху авторитета на учителя и брутални побоища между ученици са чести рецидиви на неизлекувано социално заболяване. Училището е храм и като такъв трябва да носи сигурност и защита. С тази статия не искам да критикувам или да търся виновни. Дори да ги посоча това няма да промени тъжната статистика. Със сигурност ще мине доста време докато училището получи адекватна държавна и обществена подкрепа в борбата с агресията и насилието. Дошло е време самото училище да пристъпи към далеч по-смели действия. Няма да стане ако само един ден в годината обличаме розовите фланелки на солидарността. Необходим е работещ механизъм за превенция и преодоляване на потенциалните заплахи, които раждат страх и насилие. Нужно е време и ресурс, но като начало е наложително да признаем проблема за значим и да започнем с конкретни мерки. Ще си позволя няколко предложения, основани на дългогодишния ми учителски опит и ежедневния контакт с деца с различна емоционалност, характерови особености и възпитание.

Училищата имат нужда от истински психолози. Броят на децата с рисково или проблемно поведение е много по-голям в сравнение с преди 5 или 10 години. Все повече деца растат в разделени семейства, отделени от родители, които работят зад граница, притиснати от нисък жизнен стандарт. Подложени са на уличните изкушения на наркотиците и леките пари. Много често се нуждаят от подкрепа и разбиране, каквито не получават вкъщи.  Работата с истински психолози несъмнено ще спомогне за снижаване на емоционалното напрежение и предотвратяване на изблиците на агресия, която се натрупва у социално отчуждените деца. Истински психолози, не педагогически съветници. Хора с действителни компетенции и социални умения, каквито в огромен процент от случаите педагогическите съветници не притежават. Осигуряването на училищни психолози навсякъде е амбициозна и трудно изпълнима, но нетърпяща отлагане задача.

Приобщаващото образование е един от акцентите на ЗПУО. Фокус на  придружаващата го наредба за приобщаващо образование е именно работата с ученици в риск и с проблемно поведение. Наредбата изисква съставянето на екипи за приобщаващо образование във всяко училище. Вярвам, че такива вече са сформирани. Формално изпълнено изискване с доста съмнителна ефективност. Защото повечето от хората, избрани в тези екипи нямат необходимата подготовка. Тези хора трябва да бъдат обучени, квалифицирани за да бъдат максимално полезни на децата и приобщаването. При това обучението трябва да бъде отговорно, а не в контекст на усвояване на пари или отчитане на дейност. Споделям го от опита на човек, преминал повече от формално обучение за борба с агресията по национален проект, финансиран от ЕС.  Освен от компетенции екипите за приобщаващо образование се нуждаят и от мотивация за пълноценно участие. Сегашният модел е ангажиментът да бъде допълнителен към основните им учителски задължения. Допълнителна работа, за която на ангажираните учители не се осигурява време или допълнително заплащане. Само помислете кой ще върши с отговорност и всеотдайност тежката, почти ежедневна работа с проблемен ученик, който трябва да бъде изваден от социалната алиенация и да бъде приобщен към връстниците си?

Проявите на вербална и физическа агресия към учители и насилието между ученици е демонстрирана липса на респект към плавилата на училищните институции.  И друг път съм писал това, че либералните правила не дисциплинират учениците. Наказанията или поне страхът от тях са тези лостове, които възпитават уважение към правилата. Санкции, които да бъдат споделяни от ученици и родители. Защото ако едно дете се държи вулгарно, агресивно, системно тормози своите съученици, то расте в среда, която не санкционира, а може би дори поощрява подобни постъпки. Нужни са такива законови промени, които да принуждават родителя да понесе отговорността за деянията на зле възпитания ученик. Промени, които да бъдат безпощадни към проявената вербална или физическа агресия на родителя в училище. Превъзпитанието в някои случаи е принуда.

Психолози във всяко училище, компетентни и мотивирани екипи за приобщаващо образование, строги и нетърпящи компромис правила за поведение на учениците и законово търсене на отговорност от техните родители. Това са идеи, до които несъмнено ще стигнем. И вместо да се възмущаваме оп поредната проява на насилие в училище да предприемем стъпки за неговото ограничаване. Защото училището трябва да бъде място, където детето се чувства защитено. От психически тормоз, от физическо насилие, от опасност за живота си. Не мисля, че трябва да чакаме следващия случай на починало дете в училище за да започнем с адекватни мерки за справяне с проблема.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.