Ще каже ли България „да“ на „Да, България“


phpwecmj0_559x345През бурното лято на 2013-та година написах статия , в която изразих надежда, че младата вълна на протеста ще роди и изгради свой политически проект, който „е нещо ново и непознато. Тай не се побира в клишираните рамки на дясното и лявото, иска справедливост, почтеност, честни правила, управление в полза на хората. Това е кауза, която е вън от познатата политическа геометрия.“ Чета и един пророчески апел от същата статия: „ Затова направете вашия проект самите вие, дайте му политическа легитимност, превърнете се в негово представителство. Без да влезете в парламента този проект никога няма да се случи.“

Стана точно така. Проектът не се случи и представителите на протеста не влязоха в Парламента. Последствията са тъжни и видими. Близо четири години по-късно държавата е все така пленена от олигархията, справедливостта е дефицит, а честните правила са далеч от политиката. Енергията на протеста изглежда похабена.

Учредената през уикенда „Да, България“ носи част точно от тази енергия на гражданския бунт от 2013-та година. Изглежда като политически проект на едно младо поколение, вън от старите рамки на ляво и дясно. Всъщност не буди съмнения, че нейната позиция ще бъде по-скоро в дясното поле на политиката, но няма да бъде затворена зад традиционните линии на гнева към комунизма и страховете от Русия. Всъщност в своите първи изяви новата политическа формация има само една ясно очертана граница – на непримиримост към корупцията.

Изглежда ставаме свидетели на създаването на първата поколенческа партия, доколкото огромна част от нейните учредители и Национален съвет са относително млади хора, които са били деца или тийнейджъри, когато се поставяха основите на политическата система на посттоталитарна България. Партия без клишетата на прехода и духовните рани от неговите провали. Загърбила миналото, но взискателна към бъдещето. България към края на второто десетилетие от 21 век е много различна от онази България на границата между социализма и демокрацията, която се възторгваше в утопиите си, че свободата лекува всички социални недъзи. Израсна поколение, което не помни социализма и не разбира нашия комплекс да търсим в неговата история оправдание за всяка несполука. Което не разбира нашите компромиси с принципите и обществената справедливост, нашето примирение пред корупцията и ограбването на държавата. Поколение с доста по-високо гражданско самосъзнание, което си иска държавата.

Все още е трудно да се каже, дали ще успее „Да, България“. Безспорно новата формация има своите достойнства, които да осигурят начален тласък – необвързана с миналото, свободна от овехтели политически лица, модерна във визията, млада в състава, вдъхновена от кауза, конкретна в посланията, енергична и предполагам креативна. Сред учредителите са хора с харизма и солиден респект в обществото.

Същевременно като всяка нова формация тепърва ще се доказва и ще трябва да преодолява заплахи. А те не изглеждат никак малко. Съставът на учредителите и Националния съвет ни убеждава в структурирането на поредната партия на интелигенцията, а това вече вещае елитарен характер и относително тясна електорална база. От този тип са всички стари десни партии, които вкупом могат да разчитат на 300-400 избиратели. Към момента партията не може да приеме ролята на генератор на обединителни процеси, напротив тя е част от един силно фрагментиран сектор с разделени партии на градската интелигенция. Внушенията, че ДаБГ е проект на скрит олигарх ще бъде сериозно предизвикателство за формацията, която ще трябва да убеждава обществото, че няма връзка с подобен тип финансиране. Съмненията, че може да бъде използвана като ракета-носител за загубили силата си стари политически партии и лидери също ще разколебава подкрепата. Нишата, в която влиза ДаБГ не само, че е тясна, но не е сред модерните. Новият проект ще търси политическа премиера едновременно с набиращите все по-голяма популярност  популистки обединения на патриотите и Марешки. Политическият слоган срещу корупцията трябва да бъде защитен от адекватни, енергични и силни действия още в първите изяви на формацията. Защото най-големият проблем пред ДаБГ е липсата на време. Два месеца са крайно недостатъчно за да бъде преодолян обществения скепсис към новите играчи на политическата сцена. Формацията е изправена пред необходимостта да направи наистина гръмки действия, с които да обърне към себе си погледите на избирателите или да пропусне политическия цикъл след предстоящите парламентарни избори. Трудното коалиране и вероятността сродни политически партии да разпилеят вота на „умните и красиви“ избиратели, вероятно засилват риска от неуспех в първото състезание.

При всички обстоятелства „Да, България“ заслужава внимание, защото дава заявка да бъде модерна партия, различна от системните политически играчи и политическите ниши на популизма и псевдопатриотизма. А дали ще получи „да“ и от България може би няма да се разбере на предстоящите избори. Ако каузата на почтеността, вдъхновението на младостта и експертните умения  останат под знамената под знамената на партията ДаБГ би могла да се превърне в една от водещите на средната класа през следващото десетилетие.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s