Апокалипсисът е само в главите ни


15940383_10154875451873537_2037518609599907645_nСиноптичната прогноза предупреждава едно и също от седмица – интензивен снеговалеж в четвъртък през нощта и петък, 25-30 см. Снежна покривка, ниски температури и възможни заледявания пред уикенда. Някога учих синоптичен анализ в университета и знам, че хората, които се занимават с тази наука казват само това, което виждат. За съжаление тези, които разпространяват новините превърнаха една съвсем нормална за януари ситуация в плашеща картина. Очаква ни леден ад, снежен капан, недейте пътува, студът ще е сибирски и прочие глупости, които може и да правят четен един материал, но създават паника и истинска психоза сред хората. В моите детски години имаше сурови зими, дълбоки снегове. Техниката беше на десетилетия по-стара, немощна  и бавна, но никой не правеше драма. Помня и 50,60,80 сантиметрови снегове, бури и виелици, но не си спомням медийни предупреждения за апокалипсис, ад и капан.  С трудните условия се справяхме съвместно. Хората ринеха пред магазини, къщи и кооперации, а машините доколкото можеха чистеха улиците. Ходил съм на училище по пътното платно, защото на тротоара имаше само стъпки от първопроходници. Движил съм се в истински снежни тунели, падах по няколко пъти на ден върху лъснатия няколкодневен сняг.  Знаех, че това е зима и преживяванията са част от нейния натурализъм.

Е, апокалипсисът не се случи, нито снегът порасна над очакваната височина. Има известни трудности из североизтока, но там студеният вятър навява и заледява откакто се зная.  Помня преди две-три години Сърбия бе затисната от дълбок сняг и бе подета фейсбук  инициатива за масово участие в изриване на градовете и селата. Четох, че на призива откликнали над 80 000. Винаги съм се възхищавал на задружността на сръбската нация. Те така и ние със задружност се справяхме с изпитанията на зимата преди години без да знаем, че сме борили апокалипсиса.

Тази сутрин Ловеч осъмна със снежна покривка и отлична организация по снегопочистване. През деня се разходих из града и видях, че снегът е почистен от всички основни и много голяма част от вътрешните, свързващи улици. Видях и „бойното кръщене“ на малките снегоринчета, пристигнали само преди ден. Благодарение на тях по много от тротоарите имаше широки пътеки вместо познатите пъртини с размерите на гребло. Зад волана на единия от тях беше шефът на фирма „Еко“ Павлин Иванов. Каза ми, че не са спирали от нощта , а времето за престой е било колкото да смени три чифта мокри чорапи. Съвестни граждани и служители бяха разчистили пред магазини, домове и офиси. Някак логично се сетих са сговорните усилия, с които борехме зимата през моите детски години. Дали пък така не прогонихме апокалипсиса? Въобще имали място за страх ако всеки си върши съвестно работата. Защото не времето ни поставя в капан, когато не си почистим пред дома, не си изринем улиците, не обработим магистралите и главните пътища. Апокалипсисът е само в главите ни, с насадените страхове или с ленивите представи, че други носи отговорност за нашето благополучие. Народната мъдрост ни е оставила приказката за Неволята и поуката, че тя няма да дойде за да ни реши проблемите. Та както Неволята не е нужна, когато има сговорни братя, така и Апокалипсисът няма да дойде, когато сме сговорни хора.

Иначе Апокалипсисът удивително напомня за един друг приказен герой – Баба Яга. Подобно на старата злосторница и той е измислен за да плаши. И съществува само във въображението.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s