А прозорливите биха се постарали да „отгледат“ ново поколение учители


mlad-uchitel-savetiИ така 2017-та ще е първата година, всецяло вдъхновена от реформите в образованието. Изброявам съвсем произволно няколко аргумента. Тазгодишните седмокласници ще завършат основно образование.  За пръв път с резултатите от външното оценяване след 7-ми клас ще кандидатстват и избират училище всички, завършващи класа. С новата учебна година от последната трета на 2017-та ще започне обучението в 8-ми клас като част от първия етап на гимназиалното образование. Естествено ще влязат новите учебни програми в 6-ти и 8-ми клас. Децата ще започнат да учат по нови, определяни като „олекотени“ учебници. Ще усетим или пък няма да усетим ролята на обществените съвети в училищата и детските заведения. Прибавям разгръщането на обнародваните вече наредби и приемането на още две-три, които ще стоварят поредна тежест върху училищните общности.

След старата на настоящата учебна година вече вкусихме малко от реформата, но усетихме само затормозяване вместо обещаното олекотяване. Преди дни прочетох интервю на господин Стаматов, в което заявява, че най-важните близки цели на образователното министерство са именно олекотяване на съдържанието и квалификация на учителите. Абсолютно се солидаризирам със заключението, че новото поколение ученици очаква интересни методи и различен начин на преподаване. Няма съмнение, че това означава по-интересни и леки за разбиране учебници и усвояване на нови преподавателски методи от учителите. Квалификацията е най-достъпният инструмент, който трябва да отвори нов прозорец в образованието. Ясно е, че в близките години реформата ще бъде осъществявана от познатите изпълнители – работещите учители. Но…  Евростат ни напомня, че близо половината от учителите в България са над 50 години. Огромна част от българските учители имат по-малко от 15 години активен преподавателски хоризонт. Като си помисля, че толкова време се канехме да започнем реформата, респективно да приемем нов закон и като отчитам неизбежното пребуксуване на системата и задължителните кръпки по закона и наредбите, този отрязък от време ще се окаже недостатъчен за пълноценно разгръщане на реформата.

Повече от ясно е, че българското образование трябва да разчита на съвсем различено поколение учители, което да осъществи реформата не само нормативно, но и съдържателно. Едно ново поколение, което ще си дойде с новите методи и далеч по-добра възрастова близост до учениците. Оперативното мислене изисква мерки, които да инжектират системата в първите и най-тежки години, стратегическото политики, които да пренесат на съвсем различно ниво българското образование след 20-30 години. А стратегическите политики са най-големият дефицит на закона, бълваните на конвейер наредби и националната визия за управление на образованието.

Истинската промяна в образованието изисква системата да превключи на съвсем различна скорост, а затова ще са нужни нови, по-съвременни мотори. Нуждаем се не просто от подмладяване, а от качествено подмладяване. Това означава, че новата вълна учители трябва да бъде в крак с технологичните новости и да може да се „ъпгрейдва“ в синхрон със своите ученици, но и да носи харизмата, която привлича детето, вдъхновението, което го увлича да учи, умението да открива и насърчава личната дарба. И всичко тава да бъде надградено върху традиционните още от Възраждането учителски ценности. Въобще българското образование е изправено пред трудната задача да отгледа нов тип учители. А това е амбициозен проект, който ако съществува бихме прочели поне заявка в някоя стратегии или някъде между редовете на закона и наредбите. Стахановски изфабрикуваната нормативна база ми изглежда отчайващо дефицитна точно на такава визия. Защото никъде не съм прочел да си поставя за цел:

1.Привличането на качествени млади хора в преподаването. Тава изисква усилна работа учителската професия да бъде превърната в привлекателна. Настоящата практика е на претоварване със стрес и задължения и непрестижно заплащане. Не съм прочел за намерения тези негативи да бъдат преодолени.

2.Създаване на модерни учители още в университетите. Сегашната практика е обучение по безнадеждно застарели програми с база и методология от миналия век. Не съм прочел за смела заявка министерството да посегне на тази архаична подготовка.

3.Издигане авторитета на учителската професия. Сегашна практика е неглижирането усилията на учителя и маргинализация на професията сред обществените приоритети. Държавата отказва да превърне професията в регулирана и да и даде статут на ценна за общественото развитие.

  1. Осигуряване на свобода за младия учител в начините на работа и извличане на удоволствие от преподаването. Сегашната практика е смазващо превъплъщаване на учителя в администратор и претоварването му с бумащина и чиновнически задължения. Светлинка дори не блещука, защото наредбите, отрочета на закона драстично увеличиха административните задължения.

Добре ще квалифицираме учителите. Очакваме ли 25-те процента, на които предстои пенсиониране в следващите 5-6 години да бъдат особено старателни в тази квалификация? Та някой от тях няма да преминат дори през ситото на първата атестация. Колко време ще ползва системата новопридобитите знания от онези, които са попреминали 50 години? Още повече, че стресът в училище ги похабява твърде бързо. Да, старата генерация учители, тази която е в последната четвърт на своя преподавателски път, ще понесе първите експлозии на реформата, ще посрещне негативите, ще проправи пътеката. Модерното, динамично образование , обаче, ще създават други. Новото поколение учители, пред което ще бъдат десетилетия на надграждане и коригиране на реформите и то единствено ако управляващите в тази страна осъзнаят, че действително трябва да се работи за качествено образование.

Пак я караме на парче. Майките на реформата се гледат в огледалото и виждат единствено своя законотворчески гений. Министерството трескаво пише „софтуер“ за реформата и не спира да хвали своите наредби, въпреки грешните им кодове. Хоризонтът е къс и мъглив. Прозорливите биха погледнали отвъд 2030-та година. Тогава тези, дето ще ги квалифицираме през следващите 2-3 години ще са изоставили маркерите и класните стаи. А пред децата ще застане новото поколение, обучено по различен начин и способно да преподава в унисон с бързите промени в интелекта на учениците. Ей това поколение не го виждам в закона и наредбите, не го усещам и в т.н. дух на реформата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към А прозорливите биха се постарали да „отгледат“ ново поколение учители

  1. Съгласна съм със състоянието и дисекцията на старото и нареченото „ново“ поколение. Много често, ние учителите, гръбнакът на реформата, макар и преминали 50-те, но динамичната част в системата ( не само, поради липса на по-млади, но и като знаещите и можещите) сме наричани „овехтели“, най-вече от директорите и ръководствата на училищата, на което не отдавна бях свидетел. И на НСС в София на 14 декември го казах, и сега го казвам. Преди няколко дни се завърнах от Франция и се потвърди тезата,че навсякъде, където има държавна политика, на която приоритет е образованието, учителите след като навършат определени години трудов стаж, се изпращат на едногодишен курс за усъвършенстване и квалификация, при това безплатен. Във Франция навършилите 10-15 години стаж учители преминават висши учебни заведения – напр. Сорбоната с 80% запазена заплата за усъвършенстване личностно, без да се държи това, което изучаваш през тази една година да бъде внедрено в учителската практика.Учителят отпочива, развива се, придобива нова визия, нов поглед… И тези учители, с които говорих бяха преминали 50-те, но те не бяха уморени, гледаха оптимистично и с надежда в бъдещето.. Да не говорим, че заплатите са близо 10 пъти по-високи от средните заплати в България. Но затова са нужни пари.Реформа в образованието не се прави без пари и с уродливата система на делегираните бюджети, която е съвсем друга тема за обсъждане. Не се извиква учителят през почивните дни на курс квалификация за един нещастен кредит, който ще му послужи за атестацията, защото през седмицата българският учител, не е преподавал, не е отчитал отсъствия, не е правил графици по „новото“ явление наредбите, не се е срещал с родители и какво ли не още…А доколкото за новото поколение учители- базова учителка съм и съм наясно с пригодността на бъдещите кадри в системата…
    Системата ни е объркана и съм съгласна със статията, защото не знаем какъв краен продукт целим да изкараме накрая на производствения процес. Липса визията на българското образование…Все теми, които трябва да дискутираме.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s