Събитията, които разделиха, натъжиха или разгневиха Ловеч през 2016-та


Провинциалното спокойствие е обичайно състояние за Ловеч. Часовниците бавно отмерват времето, а дните са поразително еднакви, сякаш щамповани в една и съща матрица на монотонност. Затова събитията, които палят емоции и разгарят страсти остават като шарен отпечатък върху върволицата от изгреви и залези. Някои отпечатъци са усмихнати, други тъжни или ядовити. Но всички те блежат спомените, без които бързо бихме забравили годината. Събитията, които отприщиха недоволство или родиха надежда – за тях ще разкажа в две от последните ми статии за годината. Държа да отбележа, че това е моята гледна точка. Някъде ще съвпада, другаде ще се разминава с тази на читателя. Нищо повече от старание да представя годината както аз я видях. Първо ще се върна на събитията, които разделиха и разгневиха ловешкото гражданство.
Безспорно най-много недоволство събра закриването на футболния отбор „Литекс“ и неговото преместване и преименуване в ЦСКА-София. Макар феновете да бяха попривикнали на опитите за трансформация от последните няколко години, окончателното закриване на клуба бе посрещнато болезнено и обидно. Вероятно реакцията на запалянковците нямаше да бъде толкова крайна, ако не беше надменното отношение на някогашния местен любимец Ганчев и затриването на клуб, в който бе надграждана цялата местна футболна история. Почитателите на футбола реагираха със спонтанен и неорганизиран бойкот и оставиха празни трибуните, въпреки нелепите опити луковитският „Ботев“ да бъде префасониран в някакъв нов „Литекс“. И въпреки, че в този нов хибрид заиграха местни юноши, силната школа от последните няколко години бе унищожена непоправимо.

Агонията на ловешката болница перманентно провокираше обществено недоволство. Заради тенденциозно съсипване или некадърен мениджмънт задлъжнялата болница не можа да излезе от дупката на финансовите затруднения и перспективните лекари продължиха да напускат, оставяйки лечението на ловешките граждани на добри, но вече пенсионирани лекари. „Кардиолаф“, главният виновник за финансовите проблеми на болницата, изигра етюд на обиден инвеститор, колкото да получи анекс към неизгодния за болницата договор. Цялата тази гротеска от безсилие или наглост досади на ловешките пациенти, които все по-категорично започнаха да търсят качествено лечение в Плевен, Севлиево или Троян.

В ранната пролет един от сериозните работодатели в града, „Никром-тръбна мебел“ фалира. Учудващо изненадани от развитието се оказаха само работещите, които останаха без работа и загубиха няколко неизплатени заплати. Собственикът се потопи неоткриваем, а работниците затърсиха спасение в предприятия от Севлиево и Троян или се пръснаха с надежда за работа и щастие зад граница.

Друго местно предприятие „Спарки-Елтос“ тръгна по същия път и предизвика вълна от гняв сред работещите. На няколко пъти служители от фирмата се събираха на протест на централния площад в отчаяно очакване да получат някаква надежда от местната власт. Информациите гласят, че в края на годината фирмата се е стабилизирала и сред работещите се е настанило спокойствие, но дали затишието не прелюдия към нова буря? Дразнещо е, че пръст в проблемите на фирмата за електроинструменти има един силно обичан от предишната власт почетен гражданин на Ловеч – Николай Кълбов. Излиза, че двама от съвременните почетни граждани , Ганчев и Кълбов, оставят някой от най-тъжните спомени за ловчанлии през тази година.

Влакчето, което гордо сновеше по централния булевард на града бе прибрано завинаги. Годината донесе изобилие от доказателства за неизгодна сделка, сключена между община Ловеч и хитра варненска фирма за старо влакче и след една подгизнала от нарушения обществена поръчка. Всичко би изглеждало водевилно, ако не беше цената, която пак трябва да бъде платена от ловешките граждани. Солидна санкция, буксуващо следствие и неясни обвиняеми. Дето се вика пилият пил, а е**ният е**н.

Кетърингът в детските градини се превърна в истинска одисея. Само за дванадесет месеца бяха обявени две обществени поръчки, които завършиха еднакво печално. Първата остана без победител, а втората бе оттеглена от кмета почти на финалната права. Храненето в детските градини раздели местната обществеността, която се замеряше с подписки в подкрепа и в несъгласие. Дори се формира цяло протестно движение, предвождано от граждани и политици. В крайна сметка там, където няма съгласие, няма и почва за стъпки напред. Обществеността осуети поръчките, а местната власт се вразуми да ги оттегли. Кой е бил прав ще покаже времето, защото проблемите с цената, качеството и здравословното съответствие на храната в детските заведения ще бъдат под силен фокус и лупа и през следващата година.

Това бяха нашите бури през 2016-та. Някои ще кажат, че са като вълнение в чаша вода, но за град без сериозни икономически алтернативи, с попресъхнали източници на самочувствие и все още крехко гражданско общество бяха повече от достатъчни за да разтърсят спокойствието на делника. С тези горести Ловеч ще влезе и в следващата година и тъй като предполагам, че не ги е изживял докрай, ще бъдат скрити детонатори на нови обществени експлозии.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.