Тъга по Коледа


В събота по обед  тръгнах от един опустяващ град, който все пак коледно се пълнеше със завръщащи се деца и внуци. Ден-два оживление, въпреки че няма да върне коледния облик на Ловеч от преди 10-15 години. Тогава лампички грееха от всеки втори прозорец, а къщите сякаш се надпреварваха да се пременят в повече коледна светлина. Десетки шарени шатри с всевъзможна коледна стока, строени в шпалир от двете страни на пешеходната зона. Децата Белоградчик, един бавно изчезващ град, въпреки щедрите подаръци на природата и историята. Изглежда тук коледният дух е пропуснал да дойде. Малка елха в центъра на площада и скромна драперия по свода на общината са единствените намеци за настъпващия християнски празник. След смрачаване градът е смълчан и тъмен, а коледно украсените домове се показват тук-там като някакви самотни фарове в тъмнината на едно тъжно селище.
Ловеч и Белоградчик имат сходна съдба, макар да са разделени поне от 20 хиляди жители. Не са единствени, такива са много от българските градове. Празни, опустели. Не им достига вяра, радост, надежда. Все по-стари и все по-тъжни. Дори на Коледа, въпреки завръщането на любимите синове и дъщери.  Като се вгледаш виждаш, че и тези, които се завръщат са все по-малко. Мнозина остават разпилени по чужбина. Някои не могат да си дойдат, други вече не искат. Коледният дух е в надеждата и младостта, а когато младостта отсъства Коледа е тъжна.

Тъмнината и тъгата поне имат достойнство – те са истински. Без лицемерните маски на престорената радост и куртоазната добрина. Коледа може и да е добротворство, но истинското добротворство не е Коледа. То е ежедневие. За лицемерите Коледа е показна доброта Дарения в светлината на прожектори и милосърдие, запечатано от камери. За истински добрите този коледен стереотип е отегчение. И затова в малкия  и обезсърчен град Коледа е тъмна и тъжна. Не може 360 дни в годината да губиш децата си и за три да им се нарадваш. Такава радост горчи. Не може цяла година застаряващото население на тези селища да изнемогва с нищожни доходи и да се усмихне с коледното подаяние от 20 лева. Година да живееш със задграничните помощи, изпращани от децата и за няколко да им благодариш, че те спасяват. Сигурен съм, че в много градове и села всяка Коледа от последните 25-26 години е все по-тъмна, все по-тъжна и все по-празна. 

Лицемерните маски на преструвките не могат да излъжат. Коледа е усещане. А тъмният Ловеч и притихналият Белоградчик са уморени от преструвки. Само, че ще бъде гузно оправдание, ако замятаме коледните украшения по лицемерите. Те може и да лустросват Коледа, но няма как да ни я отнемат без нашето безразличие. Защото кой ни пречи да бъдем добри през цялата година? Защо им помагаме да напъждат децата ни? Защо не реагираме, когато ни унижават с бедност? Коледа не е индулгенция затова, че не ни достига доброта, смелост и чест в останалите дни. Духът е откраднат много преди да настъпи празника. С него и светлината. А душите ни са опразнени колкото градовете. 

Спасение има. Спасение за Коледа, за Ловеч, за Белоградчик… С добрина към човеците, смелост и непримиримост към лицемерите. Далеч преди да дойде поредната Коледа. Имаме толкова много да си връщаме.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.