Милосърдието не е телевизионна кампания


help-300x160Наближава Коледа. Изтърканият рефрен „да отворим сърцата си за добро“ е навсякъде – в телевизора, радиоприемника, всекидневния таблоид. Нямам представа медиите дали си дават сметка колко са обезсмислили призива с неспирното му тиражиране преди празника. Сякаш християнската ни същност не изисква да бъдем добри и загрижени във всеки от дните си. Благотворителността не е рутинна кампания. Сменяш две думичка в мотото „Да изчистим България за един ден“ и може би получаваш „ да помогнем на болните“ или „ да нахраним бедните“. Всичко това за един ден.  Сигурен съм, че ще съберем много пари. Както на всяка Коледа. Вероятно ще стигнат за да оборудваме някое детско отделение и да върнем радостта на малчугани. Другаде ще съберат храна и ще нахранят бездомни или изпаднали хора. За съжаление те ще имат нужда от храна и през януари, февруари, март, а тогава Коледа ще е отминала. С нея и кампанията да отворим сърцата си.

Нуждаещи са не само болните и гладните. Има истински бедни хора. Случи се така, че наскоро правих малък ремонт. След него останаха излишни мебели и дрехи. Проучих и за пореден път научих, че никой не събира подобни помощи. По липса на друга алтернатива оставих два чувала с дрехи до кофите за смет. До другата сутрин нямаше нищо. По-отбраните изпратих по съпругата ми в затвора. Хората ги приели с благодарност. Там няма магазини и когато си въдворен за дълго дрехите въобще не стигат. Мебелите подарих на роми от комуналната фирма. Надявам се, че вече спят на по-меко. Не всички, на които не достигат дрехи са затворници. Не всички, които спят на твърдо са роми. Хора в нужда има от всякакви социални прослойки и етноси. Нуждаем се от благотворителност и организации, които да  обгрижват и такива хора дванадесет месеца в годината. Макар, че имаме Червен кръст, Църква и един куп фондации с милосърдни имена.

Добили сме манталитета на постмодерния човек, далеч от патриархалните християнски ценности като състрадание, солидарност и човещина. Ритуализирали сме Коледа. Отредили сме и няколко дни за да бъдем добри. По Коледа отваряме сърцата си за добро. Защо? Защото тези празници са отредени за подобно поведение? Като да отидем на църква по Великден. Без значение от вярата. Просто така правят всички. Ето сега всички пращаме смс-и и се чувстваме добри. После ще чуем във вечерната емисия, че нашите пари от „Българската Коледа“ са спасили деца и човешки животи. И ще поклатим глава самодоволно. Уви децата боледуват през цялата година. За съжаление Дрехи и храна не достигат всеки ден. А ние сме щедри само на Коледа. Нима е нужно да затваряме сърцата си за добрини в останалите дни от годината?

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.