Гласът е Божий щом е народен. Дори да е зле информиран.


downloadВ изборната нощ на пресконференцията на обединените патриоти водещият лидер Валери Симеонов каза, че проведеният референдум е глупост и трябва да се направят такива законодателни промени, които да регулират нещата, така че не всеки, който има телевизионно шоу да може да инициира подобни допитвания. Перифразирам, но смисълът на думите е този. Посрещнах с иронична усмивка тезата. Някак не отива точно на човек, чиято партия и политическа кариера е типичен телевизионен продукт. Някога Сидеров създаде „Атака“ от ефира на „Скат“, после Валери Симеонов използва утъпканата пътека и създаде своя фронт. Медийно заченат бе и демократичния център на Николай Бареков. Така, че Трифонов има силни примери за медийно акушерство на политически проекти. Думите на Валери Симеонов, обаче, са своеобразна квинтесенция  на това, което българската политическа класа разбра за и от референдума.

А референдумът беше шумно изпускане на дълго нагнетявано напрежение у българския гласоподавател. Само, че вместо предупреждението политиците виждат заплаха. Въпросите от допитването се оказаха провокация към дълбоко загнезденото чувство за безнадеждност у хората. Бързата писта между унинието, че от мен нищо не зависи до възторга, че аз мога да променям. Хората привидяха в референдума възможност да променят нещо застояло. Казвам хората, моето отношение беше и остава до момента крайно резервирано. Продължавам да изпитвам подозрение, граничещо с убеденост, че това ще бъде поредната имитация на промяна. Все тъй мисля, че залагаме политически мини, за които може би ще съжаляваме. Но това не ми дава право да наричам референдума глупав и тъпи хората, които са го подкрепили. Каквито квалификации чета в социалните мрежи. Познавам много млади хора, които с ентусиазъм подкрепиха въпросите. Интелигентни младежи, с които съдбата ме е срещала в училище. Те искрено вярват, че правят своята революция и започват грандиозна промяна. Може би вярват със сърце, не с разум. Но кой съм аз та да бъда последна инстанция за мъдрост и истинност. Тези млади хора имат правото на своята лудост,  на своето звездно усещане, че обръщат историята. Същото, което аз и моето поколение изживяхме на техните години. Е, нас ни излъгаха. Времето ще покаже дали ще имат нашата съдба.

Загледани в поредното раздаване на политическия покер партиите пропускат, че вчера доста процеси имаха своята социална премиера. В часа, в който пиша тази статия знам, че не достигат невероятно малко гласове за да бъде валиден референдума. Дори гласувалите да не са 3 500 585, а почти толкова, числото е повече от впечатляващо. Излиза, че по-малко от 10% от излезлите вчера да гласуват не са участвали в референдума. Като събера гласовете на всички политически партии, заявили че не подкрепят или не участват в допитването ще се окажат поне 2,5 пъти на тези проценти. Мога да позная, че нито една политическа партия не успяла да наложи поведение на своите гласоподаватели и мнозинството са слушали съвестта си вместо своите лидери. Между 2 100 000 и 2 400 000 души са казали „да“ на всеки от въпросите. Та това е повече от 50% от всички участвали във вчерашното гласуване. От началото на демократичните промени нито една политическа кауза не е получавала подобна подкрепа (СДС и Петър Стоянов получават през 1996-1997-ма около 2 230 000 гласа). Ето тава е вот, който не може да бъде пренебрегнат, игнориран, омаловажен или дискредитиран. Да, аз наистина мисля, че евентуалните промени в избирателния кодекс няма да донесат задоволителни поправки в изкривяванията на българската политическа система. Но е факт, че над половината от активните българи не харесват настоящото политическо статукво и търсят подмяна. Четох, че днес словосъчетанието „мажоритарен избор“ достигнало пик в търсачката на Гугъл. Вероятно много хора са гласували неосведомени или най-малкото не добре запознати, но това е проблем на политическите партии, които високомерно отказаха да се регистрират в разяснителната кампания за референдума. Както отказват да разберат, че хората страдат от липса на социална справедливост, бедност, усещане за неравенство пред закона, политически рекет или грабеж, безперспективност. Вината за подобен политически вкус е на всички, които са упражнявали власт през последните две десетилетия. А когато има натрупано критично недоволство е достатъчно някой да вдигне лозунга за рестарт на политическата система.

Мисля си, че няма никакво значение дали няма да достигнат 10-15 хиляди гласа за валидността на референдума. Участието и подкрепата са толкова мащабни, че политическата класа няма право да се замисля. Суверенът вече си е казал думата. Няма никакво значение дали е подготвен, информиран или манипулиран. Политиците трябва да отговорят по някакъв начин на очакванията му. Ако не го сторят ще се срещнат с изненади. Вчерашната се казваше Марешки. Утрешната може да се роди от референдума и неговите инициатори.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, политика. Запазване в отметки на връзката.