Отговори ме мъчат преди референдума


banner_32_bgРеферендумът е силно оръжие на демокрацията. Гласът на народа, който стига да е силен може да промени хода на историята. Само че границата между опиянението и махмурлука е твърде условна. Затова преди да удари по масата народът трябва да е добре информиран.  Като прашинка от този народ и негова електорална единица от дни ме мъчат няколко отговора, фундаментални по отношение на предстоящия референдум. Споделям ги с аудиторията, която ако съдя по ентусиазма вероятно знае достатъчно убедително отговорите.

Моите социални терзания започват с въпроса, дали практическата отмяна на субсидиите за политическите партии означава, че занапред трябва да се финансират единствено от членски внос и дарения?

Ако отговорът е „да“ веднага ме напада втора питанка. Такъв тип дарения ли да си представям като финансовите инжекции, с които Цветан Василев превърна кухата структура ББЦ в политическа сила, а няколко години по-рано предшественикът Ковачки едва не вкара корпоративната партия „Лидер“ в парламента?

Ако пък си представяме различен тип дарители възниква ребуса има ли такива благородни бизнесмени, които да влагат в политиката без да очакват осребряване на похарчените средства?

Няма ли опасност управляващата партия да изнудва за дарения и да създава икономически зависимости?

Мъчи ми е и глъвоблъсканицита ако партиите разчитат на членски внос как една бутикова партия като „Зелените“, малка, но с доказано полезно влияние ще оцелее и ще презентира в скъпите медии народополезната си идейна платформа?

Чудя се и колко от убедените в панацеята мажоритарен избор са ползвали преференция в последните няколко избора? Защото те бяха точно възможност за гласуване за личности, които да бъдат изстреляни до първите позиции в листите и следователно в парламенти ибощински съвети.

Харесвмет ли си мажоритарно избраните кметове и ако имаме колебания с отговора дали сме гласували за личността или за предложилата я партия?

А харесваме ли кандидатите за президент, измежду които ще избираме в събота? Защото това е класическо мажоритарно състезание, но между куци коне, предложени от политическите партии.

Ами ако решим да избираме мажоритарно имаме ли механизъм да контролираме депутатите, когато забравят за нас простосмъртните?

Има ли опасност мажоритарна система на гласуване да осигури присъствие в парламента само за най-влиятелните 2-3 партии и да остави без представителство поне половината българи?

Тези избори, в които ще участваме в събота не са ли задължителни, с предвидена санкция за неучастие? Щом задължителният характер на гласуването вече е записан в Изборния кодекс, какво променяме като го препотвърдим на референдума – въвеждаме нови тежки санкции или полицейски методи, които да принудят и последния българин да гласува?

Предимства или опасности ще донесат промените, предвидени от въпросите на референдума? Шанс да се преборим със социалната несправедливост, корумпираната прокуратура и съд, ограбващата ни олигархия или ще отворим нови възможности в полза на политическото статуквото?

Имам въпроси, нямам отговори, но ще ги търся до неделното гласуване. Надявам се и други хора да потърсят тези отговори. Ако някой ги открие, нека да ги сподели.

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, политика. Запазване в отметки на връзката.