Будителите, с които пораснах


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oКато стане дума за будители започваме да се оглеждаме по стените с портретите или да отваряме дебели енциклопедии с имена на духовници, книжовници и революционери. Великите хора с национални заслуги. Всеки знае дузини с имена. В живота ни, обаче, има едни други хора, които са събудили пиетета към знание, емоцията към Родината, привързаността към свободата. Хора, чиито заслуги започват с това, че са отворили очите, сърцето и ума.

Увлечението към знание получих от майка си. Имах огромния шанс да се родя и порасна сред книги. Библиотеки, шкафове, лавици. Хиляди томове. Още от дете книгите ме изкушаваха точно толкова колкото и игрите. Цялото това богатство бе трупано от моята майка, която всячески ме окуражаваше да навлизам в красивия свят на словото. Естествено се влюбих в този свят, влизах с охота, гребях ненаситно от безкрайното знание по лавиците на библиотеките. От дистанция на времето разбирам, че без книжното богатство на майка ми и нейното окуражаващо влияние много знания щяха да останат „terra incognita“ .

Почит към българската традиция възпита баба ми. Като добра християнка тя уважаваше всеки роден обичай, свързан с църковните празници. Във времето на комунистическите идоли тя ми разкриваше шарения и вдъхновяващ  свят на Коледуването, Заговезни, Лазаруване, великденския ритуал по обикаляне на храма. От нея научих смисъла на понятия като църква, задушница, икона, молитва, Христос, вяра. Тогава не съм разбирал, но днес осъзнавам, че тя ме е водила по пътя на традиционните християнски ценности на българите сякаш за да ме предпази от покваряващия свят на безверниците и чуждопоклонниците.

На свободата ме посвети бай Стефан. Наричах го чичо, макар да беше само шест години по-малкия брат на баба ми. Странно защо ме бяха научили така от малък, когато отраснах това обръщение ми даваше някакво усещане за близост с човек, на който истински се възхищавах. Остър ум и твърд характер. Човек, който беше минал през мелачката на комунистическия терор, затвора на Държавна сигурност и беленския лагер. Съдбата не бе го пречупила и по някакъв необясним начин ме зареждаше със страст към свободата. Живях като студент в неговото жилище точно на границата между отиващия си комунизъм и напиращата демократична промяна. Преди да се вдигне завесата говореше езоповски за миналото, но ме канеше да слушай вечерните емисии на „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. В честите беседа на по чаша ракийка ми разказваше с патос за българската история, за честта, достойнството, за смутните време, за селската идилия от миналото, за корените на моя род. Когато дойде промяната бях отлично подготвен за да хукна към свободата по площадите с революционния хъс на младостта. От думите, историите и съветите на чичо Стефан  заобичах свободата. Това възпитание ми остана от него за цял живот.

Естествено върху моята памет са писали много училищни и университетски преподаватели. Сред тях имаше запомнящи се будители, оставили своята частица в човешкия ми светоглед. Но те макар да са духовните  художниците, вече имаха здраво платно, върху което да трупат багри. Платно, изтъкано от знанието, вярата и непокорния дух. Събуждането започва  още в невръстното детство. Важно е с кого си пораснал. Защото за да видиш големите будители ти трябват отворени очи, за да осъзнаеш делата им – отворено съзнание. Първото пробуждане е в семейството, първите будители са най-близките. Защото там  се възпитава любовта, вярата, свободата. От там започва България.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.