Хората без избор


f861ac9491fa4dd5b551b5045c2345b9Има няколко начина да се прави политика. Заради самата политика. Практикуват я самовлюбени. Заради изгодата. Провеждат я алчните. Заради хората. Правят я умните. Самовлюбените се ограждат с клакьори. Алчните слушат само своето ненаситно его. Умните страдат с болките на хората и се смеят с техните радости. Само че умните не се котират. Алчните и самовлюбените са най-вървежни.

„Предстоят избори и за пръв път няма за кого да гласувам.“ Изплакана болка от ФБ стената на моя позната. Опитала всяка от алтернативите на промяната след 1990-та. Без популистките, фабрикуваните в ДС лабораториите или пръкналите се от онова осмукало държавата БКП. И след двадесет и седем години на неоправдана вяра идва умората. Когато осъмнеш в закъсало предприятия, което не ти плаща заплатата с месеци, без алтернатива да намериш друга работа, защото десетилетия се грижат да пропъдят честните инвеститори. В държава с компрометирана демокрация, изнасилена справедливост и отчайващо социално неравенство.  Тя го написа, хиляди го изживяват. Разочаровани. Обезверени.

Страшно е когато хората не виждат своя избор. Тук не става дума за фанатичните, зомбираните, които вечно следват своята партийна идеологема, дори да знаят, че миналото и е оваляно в кръв, кал и мръсотия. Те са толкова увредени, че ще изберат дори измежду гнилости. Тъгата е за обикновените хора с простичките мечти. Работа, справедливост и стандарт, който макар да пълзи се е устремил към европейския. Умориха се да избират все самовлюбени, много често алчни. Почти никога умни политици. Безверието ражда популистки химери или отчаяние. А умните политици, дето го разбират са толкова дефицитни.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, политика. Запазване в отметки на връзката.