Не следвам победители. Живея себе си.


13996181_10154419402603537_5889355066636355530_oПрез последните дни ме срещат познати хора и очакват съвет за кого да гласуват.  Казвам им „Питай разума си“ или „Довери се на своите деца“.  Макар, че аз не съм се доверявал никому. Живея себе си от доста години. Макар, че сигурно е безразсъдно. Далеч по-практично е да следваш победителя. За мен това е търговийка. Отдавна не съдя никого. Всички имаме един живот и сме в правото да го похарчим както намерим за добре. Затова не упреквам онези, които го продават за лесни победи, сито ежедневие, тежки джобове или празни надежди. Аз с моите принципи със сигурност не изглеждам, нито по-добър, нито по-успял.

Да следваш победителите е лесно. Трудно е да устоиш на изкушенията им. Това правя повече от четвърт век. Наивно вречен на принципи. В страна, в която принципите не чинят и дребни монети. Не следвам победители. Много рядко сме се срещали с тях и сме вървели по един и същи път. Мимолетно. До разочарованието още на първия километър. Не се научих да сядам в скута, на трапезата или на чаршафа на победителя. Гордите не стават началници, не получават власт или лъжица за мазната тава.  Далеч от победителите има самота и тиха игра на комар с принципите и собственото его. Игра без победител, за едното честолюбие.

Как да препоръчам фаворит за президент? Моят избор не е от блажните. Нямам какво да пазя и нищо не очаквам да придобия. Имам какво да губя, разбира се – свобода и независимост. Тях ги пазя като светиня. Затова не следвам победители. Живея себе си. В седемнадесет избора след 1990-та година само в четири съвестта ми е приветствала победители. Последният е от преди почти двадесет години. И този път няма да последвам победителите, разпознати от социологията. Защото не искам победа, която поставя държавата над моите права и свобода. Не мога да адмирирам победата на чужди резиденти и интереси. Не виждам сред моите победители популисти, облекли робата на патриотари-спасители. Още по-малко сред марионетките на икономическите КОЙоти. От четвърт век имам шепа ценности – свободата, евроатлантизма, справедливата държава и почтената политика. В тези избори те имат само един защитник – Трайчо Трайков. Не изглежда да е сред победителите, но аз не искам да бъда под знамената им. Искам да живея себе си и ще го направя отново и съзнателно. Мераклии да следват победителите има в излишък. Както казах всеки посвещава или продава живота си за това, което го осмисля.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, политика, me. Запазване в отметки на връзката.