Става дума за оценката, не за парите


be0739a6dd4ad7a0b3041ff2c05bda3eВ ранната есен на  всяка година диференцираното заплащане на учителския труд разтърсва училищните колективи. За незапознати става дума за разпределяне на една скромна сума, равняваща се на 3-4% от годишното възнаграждение на учителите. Обективно погледнато не трябва да образува нерви, просто парите са нищожни. Сътресенията, обаче, не са за пари. Цялата процедура е своеобразна оценка за свършеното от учителя през отминалата учебна година. Точно оценката обижда колегията. Защото всеки се вижда по-активен, по-добър и по-успешен.

Ако се върнем назад ще се сетим, че идеята за диференциация  на учителския труд бе лансирана от Даниел Вълчев като голям пакет от реформи след учителската стачка. В първата редакция диференциацията трябваше да зарадва само около една пета от учителите, между които бе предвидено разпределяне на средствата от целия фонд. Заради брожения бяха на правени промени и от въвеждането си диференцирано заплащане се полага на всички педагогически кадри. Така справедливостта се оказа решена наполовина. Всички имат право на участие, но не и на удовлетворение. Защото там където има субективни човешки решения винаги остават съмнения за пристрастие и предубеждения. Вероятно в някой случаи подобни съмнения са основателни, но според мен съществуват и други предпоставки, който нарушават усещането за правда.

Оценяването се извършва по матрица с разписани десет рубрики. Половината измерват ежедневните задължения на учителя. На практика голяма част от точките атестират дейности като изготвяне на разпределения, водене на документация, работа с родители, консултиране на изоставащи ученици, организация на учебните часове, работа в методически обединения…  Простичко казано мерят дали учителят е добър чиновник. И ако той наистина е такъв получава своя бонус точки без това да е обвързано с конкретен резултат от неговата работа. Той (резултатът) изобщо не се мери. Например учител може да е педантичен в документацията, но неспособен да се справи със системните отсъствия на ученици  от часовете. За оценката е важна документацията , второто не се мери. Класен ръководител може да работи системно с педагогически съветник и социални служби, но да не постигне никакъв напредък с поведението на проблемните ученици. Оценката е върху формалното поведение, не върху резултата. Учител може да е изписал страници с доклади за индивидуална работа с родители, но атмосферата в класа да бъде потискаща, а отношенията отровени. Писменият факт се премира, проблемът не се дискутира. Възможно е преподавател да използва оптимално времето в часа като въдворява ред с агресивно и обидно отношение към учениците. Оценката ще отчете уплътненото учебно време, но вероятно ще пропусне влошената атмосфера. Да, позитивната атмосфера е част от оценката, но всъщност кой и как я установява? Защото позитивна е атмосферата, която сваля стреса и страха и дава път на свободата на изразяване, креативното мислене и творческото участие. Но тази оценка изисква проучване мнението на децата, а такава практика не се толерира.

Всичко описано е задължение на учителя и трябва да представлява малка част от точките за оценяване. Превесът трябва да бъде за креативните рубрики, тези които представят учителя като новатор в обучението и възпитанието, отчитат уменията му да печели доверието и вниманието на ученическата аудитория, да увлича към успеха по-слабите и изоставащи ученици, да открива, развива и реализира талантите, да приобщава и води към напредък учениците със затруднения, да създава добри практики, с които да представя училището на национални и международни форуми, да работи за международното сътрудничество на училището, да се включва в проектната дейност на учебното заведение. Добрите училища се мерят по националните постижения на учениците, резултатите в състезания и външни оценявания, спечелените и реализирани проекти, наложените иновативни подходи, творческия образователен процес. Всичко това се постига от добрите учители, способни да го направят. За съжаление, обаче, матрицата не прехвърля тежестта в тази посока, а се опитва да канонизира чиновника.

Не по-малко важна е философията, с която ще бъде диференциран труда на учителя. Едната е поощряваща и търси да оцени и минималното усилие за да подтикне към  повече труд и респективно по-добра оценка през следващата година. Другата концепция е санкционираща. Тя търси провиненията, грешките с желание да ги накаже. Стреми се да дисциплинира чиновника, но демотивира твореца, разочарова нестандартния учител. Добрата мярка сигурно е по средата, готова да подкрепи всяко усилие, но справедлива към пропуските. Един такъв подход, придружен от точни правила и ясни обяснения би намалил маржа между високите и ниските оценки, би оставил повече усещане за справедливост и по-малко напрежение и недоволство.

Ще завърша с това, с което започнах. Финансовото стимулиране от т.н. диференциация е толкова малко, че не си струва нервите. Но като тип оценка то несъмнено засяга честолюбие, самочувствие и амбиции. Затова трябва да се стреми към максимална обективност и мотивиращ ефект, не да отблъсква педагозите. Абсолютно удовлетворение няма. Важното е да култивираме и собствената отговорност, да бъдем обективни в самооценката и достатъчно активни в подготовката на процедурата. Защото да не забравяме, че всичко свързано с диференциацията зависи от учителските състави – от определянето на критерии и философия до избора на комисия и председател. Разписано е в наредба.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Става дума за оценката, не за парите

  1. Споделям тезата в публикацията. многократно съм говорила точно за това- да се оценя качеството на работа, творчеството, а не чиновничеството в работата на учителя.

Коментари са забранени.