Половин век уют и обич


img_6482Днес моите родители закръглят 50 години съвместен живот! След половин век общ път животът изглежда преживян заедно. В радости и трудности, в сполука и тъга. И доза късмет за да доживееш златна сватба. След толкова години всяко житейско постижение е съвместен успех. С диоптрите на една достолепна възраст смисълът се вижда още по-ясно. Равносметката е неизбежна щом закръглиш етап от житейската права. Убеден съм, че моите родители ще я направят с удовлетворение. Живот, изпълнен с емоции и малки, но мечтани върхове. Зад гърба им е съдба, типична за българското поколение, родено в 30-те години на ХХ век. Бедно детство в недоимъка на разбита от Втората световна война и революционна ярост държава. Трудна младост с дамгата на селското потекло и земеделски произход. Усилна зрялост с незначително кариерно израстване (майка ми до директор на селска детска градина, баща ми до началник участък в промишлено предприятие). Напрегната старост с мизерните пенсии на прехода. През годините са трупали преживявания, душевни и физически белези и гордост, че са се справили с всеки житейски проблем. Заедно. Такова е тяхното богатство. Емоционално и духовно. Пари не натрупаха нито в годините на презряващия социализъм, нито на заменилия го капитализъм. Честни хора са, а такива са богати само в сърцата.

Надявам се, че днес на своя 50-сет годишен юбилей могат да погледнат с усмивка и задоволство отминалото време. За тези 50 години ми дадоха много. Топлината и уюта на семейството, в което пораснах. Любящи хора, които не запомних да се карат, въпреки че са преминали през куп житейски рубикони. Възпитание с най-добрите ценности на българската традиция. Учеха ме на честност, почтеност, добронамереност, любов към хората, състрадание, самокритичност, принципност, справедливост. Не бяха обществени смелчаци, но позволиха да отгледам в душата си свободолюбие, непримиримост и бунтарско твърдоглавие. Не ме спряха в житейските начинания. Напротив, окуражаваха ме по своя начин и разбирания. Оставиха ме да правя грешки или правилни решения. Позволиха ми да павирам сам пътя си.

Навъртайки години започнах да осъзнавам колко ценно е да имаш до себе си близки по-дълго време. Няма нищо по-хубаво от това да можеш да споделиш топлината на семеен празник с няколко поколения от твоето семейство. Затова приемам дни като днешния като подарък на още няколко щастливи мига. Златната сватба на родителите може и да не е най-големия празник, но със сигурност е възможност да поделиш още малко любов. Старостта е неизбежна, но е прекрасно, когато хората остаряват заедно. Сигурен съм, че всеки мечтае да достигне до златна сватба, но късметът не спохожда всички. Затова този ден е сред пооределите щастливи празници на уморената възраст.

Нека са живи, здрави още дълги години. А за нас, които ги следваме, остава надеждата, че ще усетим от достолепието на този златен празник и мечтата, че ще имаме още години и поводи да поделяме обич и семеен уют. Та половин век е точно в средата.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на me. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Половин век уют и обич

  1. Да са Ви живи и здрави 🙂

Коментари са забранени.