Ловеч и бежанците


0745370001414055874_56405_600x458Ловеч категорично не трябва да приема бежанци. Аргументи има в изобилие. Повечето са икономически. Слаба икономика с верижно фалиращи промишлени предприятия. Ниско ниво на местно предприемачество със силна доминация на малкия бизнес. Недостиг на работни места, ограничено търсене на неквалифициран труд. Не е трудно да бъдат добавени и социално –културни аргументи. Ловеч е етнически хомогенен. Процентът на хората от мюсюлманското вероизповедание е много малък. Образователната система няма капацитет да поеме деца, които нямат езикови познания по български език. Социалните служби не разполагат с експертиза за интеграция на хора от други етнически и религиозни общности. Ловеч е спокоен град, а криминалния контингент се наблюдава и контролира успешно от полицията. Същевременно градът се опразва, има много свободни жилища, което крие риск от увеличаване на престъпността. Ловеч е епархийски център, а позицията на православната църква е добре известна – да не се приемат повече бежанци. Всички фактори показват, че не просто не можем, а не трябва да приемаме бежанци. Това е единствената отговорна позиция на местната управа и общински съвет. Знам, че тази позиция се споделя и ще бъде отстоявана от сегашния общински съвет до края на мандата.

Така написан горният текст със сигурност провокира напрежение и недоверие. Когато един общински съветник публикува подобни разсъждения, гражданите започват да се съмняват. Щом някой по- запознат с местните дела пише, значи има причина. Няма дим без огън. Така се заглождва съмнението, че пак нещо крият. Подозрението, че ни „къпят“, а зад гърба ни ще ни натресат нашественици. После идва фолклора, който за часове започва да настанява бежанци – я в казармата, я в някой запустяващо село. Класически пример как можем да смутим духа на гражданина без да има повод. Има човешки чувства, с които шега не бива. Без значение дали сме пред избори или лъскаме личната популярност. Публичните хора са призвани да внасят спокойствие. Заиграването с наивността и страховете на хората е сценарий с непредсказуем епилог. Недалновидно е да пълним главите на хората с напрежение и да сучем от страховете им фитили. Защото тогава само няколко горещи популистки слова носят пламъка на детонатор. Пожара ли търсим?

Експлоатацията на хорските страхове за собствена изгода е стар пропаганден трик. Факт е, че до момента няма и намек за разпращане на бежанци към Ловеч, нито пък интерес за заселване в града на хора от други етноси и религия (ако не броим постоянния поток на ромски заселници). Бежанците са остър проблем пред България и всяка местна общност. Отговорът е в общата политическа отговорност, а не в пропагандата, заредена с подозрения. Има само една отговорна позиция. Ловеч не трябва да приема бежанци. Поради горните, надявам се, рационални причини. Без фриволно предизборно политическо говорене.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, общество. Запазване в отметки на връзката.