Компрометираните мечти се превръщат в химери


%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b82Преди двадесет и седем години исках само да станем нормална държава. Имах малки мечти. Свобода като в развита Европа. Стандарт като в развита Европа. Бъдещето беше Европа и всички гледахме към нея. Някой не искаха да чакат и заминаха. В Европа. Други рискувахме да останем. Сигурно защото съдбата ни залъга. Европа се сбъдна по-скоро отколкото можехме да се надяваме. Национално съгласие, широко подкрепен евроатлантически избор и членство в Европейския съюз. Усетихме свободата като в Европа. Не ни споходи стандарт като в Европа. После разбрах, че много други европейски ценности не достигнаха до нас. Законност, справедливост, политическа почтеност, социална грижа. Затова хората продължиха да заминават за Европа. Истинската. От Европа дойде един бивш цар. Не ни донесе либералните ценности на Европа. Точно обратното, отвори кутията с гадориите на банановия свят – популизъм, недоверие към политическите партии и олигархия. После се сгромоляса, но червеите проядоха всички устои на държавата. България натрупа десетилетие в Европейския съюз, но не и благополучие и европейски стандарт. Европейските пари не нахраниха народа, а олигарсите. Те станаха безсрамно нагли и си поръчаха държавни постове, банки, политически партии. Вместо да попиват опит от Европа, зависими държавници опитаха да люшнат България към Русия. Корумпираната държава саботираше европейския проект на България.  Рублите започнаха да създават политически проекти, медии и да рисуват образи на национални спасители. Бедността и социалната несправедливост останаха като тежка национална зестра. Европа загуби харизмата. Затова хората продължаваха да заминават в страните от истинската Европа. Тук останаха твърде малко независими хора и море от поданици. Твърде малко истински граждани и изобилие от партийни конформисти. Твърде малко разумни и прекомерно много ниско образовани. Да, останаха и такива, които героически се борят да променят съдбата си и тази на превзетата държава. Но са недостатъчни в сравнение с масата, която чака месията и подареното избавление. Затова се появиха спасителите, мъжкарите, бутафорните лидери. Появиха се и псевдопатриотите. Решени да ни бранят от злото на Европа и глобализма. Опиянени от риториката за съхраняване на националната идентичност и излизане от Европейския съюз. Без да ни кажат дали Евразийският съюз или Русия са адекватна алтернатива. Странно защо българите продължават да заминават все така за страните от този толкова порочен Европейски съюз. Казват, че защото там се живеело спокойно, сито, нормално. Много народ замина и продължава да заминава. Съвсем осиротяхме за личности.  Сигурно затова по върховете се изкачиха месиите, мъжкарите, националистите, лидерите от типа „one man show“. Царят уби доверието в партиите. Тези, които го наследиха доверието в личностите. Затова днес избираеми изглеждат всякакви карикатури. Стига да отразяват светлината на месията, мъжкаря или да носят гнева на патриотизма.

Ей ги на, куп кандидати за президентския пост. Толкова малко достойнство и толкова много пяна. Приятел, гледал първите ми обръщения към нацията ги сравни с група луди, избягали от Карлуково. Хубава асоциация, там някога снимаха филма „Адаптация“. И това, което виждам е адаптация. На старото, което толкова възторжено се надявахме да изхвърлим, към новото време. Сред кандидатите има всякакви „подправки“ от онази гадна държава, от която искахме да избягаме. Бивши комунета, бивши ченгета, бивши доносници, бивши генерали и малко настоящи идиоти. Пищова и Жорж, изпъчени в редичката, ми изглеждат съвсем на място. Изключенията се боят на пръсти. Общата снимка е като представителна извадка и диагноза.

Оказва се, че след двадесет и седем години продължавам да копнея да станем нормална държава. Като повечето в Европа. И макар все още да мечтая за стандарта на Европа, продължавам да мисля, че друг избор освен евроатлантическия няма. Притеснява ме само, че повечето, дето споделят моите мисли се умориха да чакат Европа и предпочетоха да отидат при нея. А месиите, мъжкарите и псевдопатриотите ще изпъдят и малцинството останали. Тогава мечтата за Европа ще стане химера.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.