Осребряване на омразата


imagesТази вечер посетих повече от интересна литературна дискусия. В рамките на есенния литературен салон в Ловеч гостува Георги Бърдаров, спечелил интелектуалния риелити формат „Ръкописът“ на БНТ. Отидох, воден от интереса да срещна един университетски преподавател по география, дръзнал да пише романи. Тръгнах си като човек с преобърната представа за исторически събития и душа, натежала от тъжна философия. Георги Бърдаров засегна много теми – чисто географски, културно-религиозни, политически. Повечето се плъзнаха по периферията на моето съзнание, а там, в мислите, се загнезди темата за обърканата балканска душа, заразена с омраза, наказана със страдание, жадна за изкупление. Авторът определи книгата „Аз още броя дните“ като роман за любовта и омразата. Една наглед обикновена история за разпада на бивша Югославия. За етническа ненавист, долни страсти и деградация. Същевременно за крехкия отпор, даден от най-човешкото чувство – любовта. Разстреляна на един сараевски мост.

Мисля, че дълго ще помня картини и думи от срещата. Картини от разтърсващата презентация на гадостите от войната и думите на един от интервюираните, от които е събиран материал за книгата. „ На Балканите омразата е много. Мразят се сърби, хървати и босняци, косоварите мразят сърби и македонци, българите – турците, а македонците май мразят всички“.

Още по-лошо мразим се самите ние, вътре в собствените си нации. Мразим по-успелите и заможните. Мразим късметлиите, мразим по-умните, мразим лъжците, но мразим и честните. Мразим политиците, но мразим и учителите, мразим адвокатите, но мразим и лекарите. Мразим циганите, мразим имигрантите. Мразим още в училище, ей така заради харесано гадже, мразим на пътя, заради едно отнето предимство. Мразим в магазина заради невинно пререждане, мразим в службата, заради отнета позиция.

Не казвам, че мразим всички. Само достатъчно. Казал го е онзи сърбин – на Балканите има много омраза. Затова сме толкова лесни жертви на всякакви индоктринации. Като опиат е, вдишваш от доктрината и започваш да мразиш – фашистите или комунистите, религиозно различните, чужденците, мургавите, хомосексуалните, недъгавите, пенсионерите, хулиганите, мутрите, богатите, неграмотните…

Чух Георги Бърдаров да цитира думите на босняк, преживял обсадата на Сараево. „По време на война или си мишена, или убиец. Няма друго решение“. Да, от двете страни на омразата са мишената и насилника. Войната е минало, но омразата е още тук и ни разделя на жертви и насилници. Не отнема животи, но продължава да руши мостове. Не убива физически, но ни съсипва духовно. Затова сме бедни, тъжни и обезверени. Сигурно е, че някой осребрява омразата, но от нейните руини се могат да пораснат богати общества.

Съботна литературна среща, тежък роман и отрезвяващи истини.  Дълги размисли и изгарящи съмнения. Омразата се лекува трудно и единствено с любов. Точно това ни се отдава по-трудно на Балканите.

Може пък да не съм прав…

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.