Да чуем гласа на хората, докато не са заминали


46881600Празниците свършиха, пак се потопихме в делника. А той изглежда все тъй зареден с напрежение. Преди седмица ловешки граждани се събраха на протест. Добре известно е, че в Ловеч проявите на обществена съпротива са изключителна рядкост. Трябва да им прекипи в душиците на хората за да излязат на улицата. Случаят е точно такъв. За месеци няколко ловешки предприятия почти престанаха да работят, а някой спряха и да заплащат на работниците. Предната есен стана тихо в „Литекс моторс“, през пролетта  фирма „Никром – тръбна мебел“ докосна фалита, а през лятото сериозно закъса и „Спарки-Елтос“. Големите работодатели в Ловеч се броят на пръсти и когато три от тях замразят или свият работните места положението става драматично. Имам познати и в „Спарки-Елтос“ и в „Никром“, осъзнавам какво е да имаш натрупани с месеци заплати, които чакаш да получиш. Апропо, не са много различни нещата и в многопрофилната болница. Така, че добре разбирам хората на площада. Сигурен съм, че те искат да бъдат чути и забелязани. А и може би там, на площада пред общината търсят отговор и на един тъжен въпрос – защо почетни граждани оставят хората без заплати, а града без поминък. Макар, че тава е въпрос към един топъл приятел, който вече не работи на площад „Екзарх Йосиф I“.

Ловеч е в лошо икономическо състояние, резултат от две десетилетия сервилно отношение към тъмен бизнес и приближени на властта новобогаташи. Пленена територия, недостъпна за редица бизнес начинания. Няма да припомням прогонените инвеститори. Минало свършено. Нека да тежи на съвестта на трапезните другари на местните capi. Факт е, че за двадесет години бяха реализирани едва 3-4 нови и относително успешни производствени инвестиции. За сметка на това бяха затрити или маргинализирани 7-8 стабилни предприятия. За тях вината е повече на държавата, но  отблъснатите инвеститори са на сметката на ловешките управници.

Хората са на улицата с пълно основание. Уплашени са за своята работа, не получават заплати, губят надежда. Икономиката на Ловеч е в тъмен тунел и светлинка май не блещука. Причините са наслагвани с години и със сигурност червените тежат двадесет пъти по-силно от последната една. Но тежко ни, ако продължаваме да се ровим в оправданията на миналото.  За всеки пропуснат ден от тук нататък ще носим отговорност всички, които сме избрани в общинския съвет или управлението на Ловеч. Заради мълчанието или бездействието. В дълг сме към ловешките граждани, които чакат да отворим града за инвеститори и нови начинания, да помогнем на предприемчивите, да подкрепим почтените. Защото само с култура и туризъм няма да успеем. Хората чакат работа, стабилност и доходи.

Моя позната, излъгана с няколко заплати от „Никром“ замина за Великобритания. Лекари приемат предложения на болници в страната. Семейства отиват зад граница за да издържат децата си. Ловеч обезлюдява, застарява и губи квалифицирани специалисти. Хората са на площада за да бият камбаната. Голяма грешка ще бъде, ако пропуснем да чуем гласа им. Докато все още са тук.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.