За учителя с надежда, за реформата без патос


bell„Иде ми да се махна“ възкликваше мой колега, дългогодишен учител, когато му станеше тежко. Никога не се реши, остана учител до пенсия. На въпросите ми защо не си тръгва, щом не се чувства комфортно, отговаряше някак смирено – „ами аз друго не мога“. Убеден съм, че причините са били съвсем различни.

Учителят може много неща. Познавам мнозина, които напуснаха системата и никой не се оплаква да е направил грешка. По-скоро в сила е обратното. Не всеки може да бъде учител. Учителят е жилав и издръжлив. Издържа на нисък обществен престиж. Понася лицемерието на всички управници, които го потупват по гърба и уверяват, че неговото занимание е приоритет за държавата. Търпи нарцисизма на всякакъв калибър началници и работи въпреки некоординираните им умотворения и идеи. Устойчив е на експерименти и способен да понесе товара на смазващи административни ангажименти. Когато му тежи твърди, че ще си тръгне, но винаги остава.

Учителят е магьосник. Издържа семейство с недостойна заплата и се помирява с голото обещание, че ще му вдигнат хонорара, ама друг път. Пише десетки справки, отчети, доклади, анализи, разпределения с девет графи и въпреки всичко му остава време да научи децата на знания и умения. Казват, че работел по няколко часа на ден, пропускат, че мисли за училище, образование и децата си от писъка на сутрешната аларма до упойващата нощна ласка на Морфей. Посреща с великодушна усмивка всяка пакост на децата и с възпитана сдържаност капризите на техните родители. Всекидневно го спохождат поводи за гняв и обида, но докато срещне погледите на децата вече ги е преработил в обич и топлота.

Учителят е щастлив човек. Главата белее, лицето пази белези от трупащите се години, но сърцето и душата остават вечно млади. Като децата, които пълнят с пролет и смисъл всеки от дните. Пази ревниво щастливите мигове, въпреки абсурдите на системата, цинизма на времето, некомпетентността на началници и пренебрежението на обществото.

Учителят е специалист по оцеляване. Ще издържи и тази реформа. Въпреки, че е писана на коляно и е надупчена от неизготвени или необмислени стандарти и правилници. Въпреки, че и бабуваха хора, които не са влизали в класна стая или вече са забравили как изглежда.  Въпреки смазващата грамада от нови изисквания и ангажименти. Въпреки лъжите и недостойното отношение на политиците. Реформата не е в писания текст, а в живото слово. Реформата не се прави от министри, началници на отдели, шефове на управления, експерти, директори. Тя се вдъхновява от учители. Всъщност така е било винаги. Апропо, реформата съвсем не започва от първи август или петнадесети септември. Тя е започнала от момента, в който учителят, въпреки че му иде да си тръгне е решил да остане. Защото реформа е да учиш децата на ценности в държава, обсебена от мутрокултура. Да учиш на литература в страна, превзета от чалга. Да преподаваш история в общество с промито от манипулации съзнание. Всеки решил да остане учител е съхранил човешкото, на което не спира да учи децата. Важна е съдържателната реформа, това с което ще напълним малките главички и душички. Точно затова са нужни учители. Другото е формална реформа. За нея са достатъчни един закон, няколко държавни стандарта и ПиАр за пред обществото.

От утре не започва ново летоброене, просто поредната учебна година. Да не се взираме в документи, да не даваме ухо на напомпан патос. Да погледнем учителя с уважение, надежда и очакване. Защото той ще приведе децата през брод каквато и вода да пуснат. Да му благодарим, че не си е тръгнал, въпреки че често му се ще да го стори. И съвсем не е защото друго не може. Има мисия да обича и призвание да реформира света към по-умно и добро място, децата към по-истински хора.

Успешна учебна година, колеги! Реформирайте по съвест и не позволявайте да реформират съвестта ви!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to За учителя с надежда, за реформата без патос

  1. Elena Nurkova каза:

    Успешна учебна година и на Вас!

  2. Gergana Petrova каза:

    По-скоро учителят би трябвало да вдигне глава и да излезе на стачка и не за недостойното заплащане, ежедневните претенции на родители – за това по-късно. Сега трябва да стачкува за емоционалния срес, породен от хаоса, който знаещите и можещи управници сътвориха и който се очертава да подължи поне няколко години… Наскоро казаха, че няма да променят закона за МВР – не успяха, защото явно полицаите имат профсъюз, който устоя на наатиска. Не зная дали е правилноили не…
    След като родителите не питат, учителите трябва да питат, защо, ако и в стария и в новия закон е записано, че ученикът завършва определената степен по учебния план, по който е приет, излъгаха сегашните седмокласници и техните родители и смениха нещата, за да могат да им връчат свидетелството за основно образование и от 01.08.2016 се чудят как да изнасилят емоционално учителите, та да наблъскат материала, та белким никой бе забележи и не се сети, че е нарушен закона и правото на ученика да звърши по учебен план и начин, по който е започнал.
    Работещите в средното образование трябва да се бунтуват и за това, че във все още необнародвани в Държавен вестник държавни образователни стандарти е записано, че влизат в сила от 01.09.2016г. и изискват от тях да се работи … Няма такава държава… Наредбите, които се бълват на конвейр незнайно от какви специалисти, чийто допир с училище е бил, когато те самите са ходили на училище, и чийто обем в пъти превишава закона… Създават се постоянно различни звена за конторл и контрол на контрола, но се тръби, че директорът и учителите могат да решават сами …. Това е поредната езикова еквилибристика … Искам обществени съвети не само в училище, а и в министреския съвет, защото той решава моя живот и моята съдба, искам и впрезиднството, защото той – президентът представлява всеки от нас и ние имаме право да обсъждаме неговите „мъдри думи“, искам и в към бордовете на банките, защото те използват, макар и нищожни, моите пари, искам и към всяка поликлиника и болница, защото те решават за моето, за здарвето на всеки от нас, исакм и и към топлофикациите, електроразпределителните дружества, В и К и т.н. и т.н. – нали те всички работят, защото ни има нас … иначе ще се окаже много вярно твърдението, че мечтата на всяко правителство е да се събуди без народ и само с голям бюджет…

Коментари са забранени.