Волните птици винаги кацат на хълма с отворения прозорец


indexВчера Преслава съобщи във ФБ, че се мести в Лондон. Тя е от ловешките деца, завършили Езиковата, които избират да учат в чужбина. Седмица по-рано за Глазгоу замина Стела. Какъв път само – от родната Ябланица до Обединеното кралство. Долу-горе по същото време Венцислава се отправи към Ротердам. Момичето е от Луковит. Общото е, че момичетата са от един и същи клас и са сред най-скоро анонсиралите своето отпътуване за чужбина. Този път избират поне няколко десетки всяка година, а откакто работя в езиковата са няколко стотици. Отиват да учат в Англия, Шотландия, Германия, Австрия, Холандия, Дания, Италия, Америка.  Те са като пораснали птички , на които гнездото отеснява.  Заради тях все повече загрижени за Ловеч люде наричат Езиковата „емигрантско“ училище И понеже тя, точно тази гимназия източва Ловеч, претендират да бъде свита, свита свита. Докато стане толкова малка, че да затворим кранчето на тази пуста ловешка емиграция. Мислене практично и някак яко винтидж с напластени идеи от 60-те, 70-те или 80-те години, когато всички си стояха в България, защото нямаше как да я напуснат.

Хич нямам намерение да се впускам в разясняване на очевидния факт, че никой не бяга от рая и  ако Ловеч е изпразнен от възможности виновни сме хората, преполовили живота си, а не тези, които тепърва ще го изпълват със смисъл. В Ловеч работата и перспективите са в дефицит от доста години. Още повече пък добре платената и квалифицирана. Доколкото има такива позиции, те са заети от езиковски кадри. Млади хора, които не са мигрирали в други градове или държави. Те са лекари, учители, юристи, експерти в областна и общинска администрация, високо поставени служители в „Литекс моторс“, ВИК. Има такива, които се връщат, но се задушават и заминават. Така загубихме една чудесна Катя само преди година. Вината не е в Езиковата, нито в броя на нейните паралелки. Град се срива трудно и бавно. В нашия случай две десетилетия. Разбира се отговорността е поименна.

Откакто аз съм в това училище то е като стълба, по която стъпка по стъпка израстваш. Като прозорец, от който хем виждаш различен и по-хубав света, хем можеш да полетиш към него. Да, от този прозорец са полетели много деца от скромния Ловеч. Благодарение на това училище днес учат или работят в световни центрове и мегаполиси. От този прозорец са полетели и стотици деца родени в Бяла Слатина, Кнежа, Ореш, Белене, Свищов, Севлиево, Павликени, Трявна, Троян, Козлодуй, Лясковец, Летница, Ябланица, Луковит, Тетевен, Априлци, Брестница, Кирчево, Баховица, Александрово. Гледани от Лондон, Ню Йорк, Франкфурт, Мюнхен, Виена, Амстердам, Копенхаген, Глазгоу тези селища са едвам видими точки на картата. Няма значение къде си роден, защото от прозореца на Езиковата може да достигнеш височината на мечтите си. За тези деца Езиковата е шансът на живота.

„Затворете прозорецът“ се провиква някой. Дано повече птички да останат. Няма съмнение, че с всяко затваряне на прозореца на хълма ще кацат все по-малко птички.  Духът не можеш да затвориш, той ще кацне другаде. Там, където има широко отворен прозорец.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, образование. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Волните птици винаги кацат на хълма с отворения прозорец

  1. Това е истината, деца.! В БГ няма живот за вас, а за нас (по-възрастните) , хептен.
    И моята дъщеря завърши това у-ще, учй в Италия, но се прибра. Питах „защо“? За да разбера къде е по-добре. Вие решавате, светът стана малък. Попътен вятър на всички!

Коментари са забранени.