Първи стъпки в посока формулиране и управление на качеството на образование в училищата и детските градини


zakon-uchilishtno-preduchilishtno-obrazovanieВече съм споделял моето удовлетворение, че Законът за предучилищно и училищно образование най-после поставя изискване за качество на образователния процес. При това с очакване за възходяща градация на това качество. Когато се запознавах с текста на закона, едновременно с адмирацията за тази амбиция, усетих и съмнения относно практическата реализация на доброто качество в образованието. Действителността ме е сблъсквала с диаметрално противоположни и почти несъвместими представи за качество. Индивидуалната представа на учител, родител, ученик или администратор за образователно качество съвсем логично се различава. Нуждата от обща насочваща дефиниция беше съвсем очевидна. Затова очаквах с интерес стандарта за управление на качеството, който вече ни е представен с проект за наредба. Съгласно този стандарт качеството на образование включва три елемента: съответствие на публичните образователни услуги с нормативните изисквания, очакванията на участниците в учебния процес и очакванията на други заинтересовани страни. Видно е, че качеството на образование трябва да съответства на изискванията на образователните стандарти и законовата уредба от една страни и на очакванията на ученици, родители и работодатели от друга. Не знам дали трябва да припознаваме обществените очаквания във формулировката „други заинтересовани страни“. Както закона така и целият пакет, съпътстващи го поднормативни документи въвежда решително обществения контрол върху образованието. Образованието е публична услуга и гражданският контрол върху него е задължителен. Само, че се питам дали не избързваме с делегирането на толкова много деятелност и очаквания от родителите. Мисля, че всеки практикуващ учител знае, че родителите имат разнородни представи за качество. За едни са придобитите умения и знания, за други са удовлетворителните оценки. Според много колеги има и родители с твърде ниски или неизяснени представи за качествено образование. Отбелязвам това, защото след утвърждаването на наредбата родителите ще бъдат много важен участник в оценката и контрола на качеството. Записът, че ще се търси съответствие на качеството с изискванията на работодателите е много уместен, защото българското училище се откъсна от реалната икономика и занемари квалификацията на подготвяната работна сила.

За разлика от други, вече публикувани наредби, този проект е кратък, конкретен в своите предписания как ще се управлява и  контролира качеството. Важно е, че управлението на качеството се приема за непрекъснат процес, в който са въвлечени  всички образователни институции с ясно дефинирани цели: индивидуалният напредък на всяко дете и организационното развитие на образователните институции. Какво ни очаква оттук нататък всички, които работим в училища или детски градини? На първо място разработване на четиригодишна стратегия за развитие на училището или детската градина, нещо, което съм убеден всички вече са свършили. Не бива да си кривим душата, че досега стратегията бе един формален документ. Проектът за наредба я превръща в основен документ в анализиране, планиране, изпълнение на дейностите по управление на качеството. Късното публикуване на този текст е пореден пример за работата на парче и липсата на координация в изработването на новата нормативна база в образованието. Най-малкото, защото в чл. 10 ал. 1 четем, че планирането на управлението на образованието изисква в стратегията да бъдат записани показатели за измерване постигането на целите. Допускам, че в процеса на изработване на стратегиите повечето от педагогическите колективи не са заложили подобни показатели. С други думи аналитичната част от стратегията трябва да показва моментното състояние на качеството с възможните рискове и опасности, а записаните дейности са стъпките, които ще бъдат направени за подобряване на качеството и постигане на заложените цели. От една страна стратегията е снимка на качеството, което предлагаме в момента на нейното изготвяне, а от друга своеобразна „пътна карта“ за подобряването на качеството. Надявам се, че всички педагогически екипи си дават сметка за нарастващата важност на стратегията в училището или детската градина. Още повече, че публикуването и на страницата на институцията вече ще бъде задължително. Така всеки заинтересован участник в образователния процес може да се запознае с нея и да следи постиженията на учебното заведение в процеса на управление на качеството. Осигурява се прозрачност, която несъмнено ще оказва външен натиск и ще мотивира общностите в училищата и детските градини за изпълнение на набелязаните в стратегиите цели. Още повече, че пак според текстовете от проекта за наредба ще се провежда постоянно оценяване като елемент от процеса на управление на качеството. Инспектирането ще осигурява външно оценяване, но далеч по-важно е задължителното според проекта за наредба вътрешно оценяване или самооценяване. То е многоаспектно и ще следи за ефективното управление на институцията и за резултатите от образователния процес – обучение, възпитание, социализация. В самооценяването трябва да бъдат включени всички участници в общността – учители, ученици, директор, родители. Член 17 императивно задължава училището ежегодно да провежда анкети за проучване мнението на родителите по отношение на качеството. Всички учители са конституирани като участници в самооценяването чрез педагогическия съвет, който има силно участие в целия процес. Проектът за наредба пропуска да посочи мястото на учениците в този процес и вероятно всички педагогически съвети ще трябва да изработят свои процедури за въвличането на учениците. Характерна черта на повечето поднормативни документи, съпътстващи новия закон, е сформирането на комисии и работни групи с разнородни задължения. Такава работна група по самооценяване трябва да бъде създадена във всяко училище и детска градина. От нея се очаква да предложи на педагогическия съвет  инструментариум за самооценяването (процедури, показатели, критерии) и доклад за изпълнението, както и да проведе самооценяването. Тук е видим принципът на автономността, защото педагогическите съвети получават свободата да избират процедури, показатели и критерии, подходящи за съответното училище или детска градина. Учебните заведения работят в различна среда, под натиска на разнородни фактори, имат специфични стратегически цели и следователно трябва да подберат съответстващите им критерии и процедури. Нов момент е, че в края на всяка учебна година работната група трябва да изготви, а педагогическия съвет да одобри доклад от извършената самооценка с предложение за мерки, които да внесат подобрение в качеството на образователния процес в институцията. Така още един път се вдъхва смисъл на стратегията, защото докладът по самооценката ще включва и изпълнението на годишния план към стратегията.  Докладът и набелязаните мерки за подобряване на качеството задължително се публикуват на страницата на училището и се пазят поне 4 години.  Така поради общественият достъп всяка образователна институция ще се стреми да бъде максимално коректна в самооценката и усърдна в постигането на положителни промени в качеството на осигуряваното образование. Естествено образователните институции  ще коригират качеството на образование както върху собствените самооценки, така и на резултатите от външно инспектиране. Накрая бих искал да отбележа, че ако учебните заведения добросъвестно изпълнят изискванията на наредбата,  раздвижване в посока подобряване на качеството в образованието трябва да се усети още през тази учебна година.  Защото наредбата задължава директорите като орган на управление на качеството да определят работни групи за самооценка (до 30.10) и поставят конкретни срокове, да проведат информационна кампания след учители, ученици, родители и да определят на начина на тяхното участие в процеса по самооценяване, а педагогическите съвети до края на учебната година да приемат първите отчети за изпълнение на дейностите от стратегиите и мерки за подобряване на качеството.

Проектът за наредба и държавният образователен стандарт за управление на качеството изглеждат добре премислени и въпреки малките, но видими пропуски ще принудят всички образователни институции да работят за подобряване на качеството. Практически целият процес от анализа и планирането на дейности до тяхното отчитане и самооценка ще бъде публичен, което ще дисциплинира институциите да бъдат максимално обективни. Автономността в избора на цели, дейности, показатели и процедури позволява всяко училище да постигне напредък в качеството на образование. Ясно е, че профилираните гимназии ще търсят високи нива на качество, измерими с постижения и резултати, докато училищата, където се работи в мултикултурна среда ще работят за минимална грамотност и задържане на учениците в училище. Включването на всички участници в общността (учители, ученици, родители) не само ще сближи очакванията за качество на предоставяното образование, но и ще мотивира по-активното им участие в повишаването на качеството от образователния процес.

Проектът за наредба и въвеждания държавен образователен стандарт изглеждат положителни стъпки в посока формулиране, оценка и управление на качеството в образованието. Стартирането и ефективното управление на процеса този път зависят от училищните общности.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.