Най-после Ловеч празнува Съединението


img_20160906_123900Какво е един национален празник? Първо ден на национална памет и уважение към героизма. Второ исторически урок за младото поколение. Не на последно място време за обща емоция и съвместно преживяване. Какво не е един национален празник? Ден за лентяйство, селско градинарство или курортна почивка. В Ловеч бяхме свикнали на мързеливи и тихи септемврийски празници. Нихилизмът диктуваше отношението на локалната власт към дните на Съединението и Независимостта през последните две десетилетия. Дори имам статия, в която с почуда разказвам за експеримента да празнуваме 6-ти септември ден по-рано, просто заради удобството да е работен и с мисълта да освободим следващия за пълен релакс. Затова новото отношение към Деня на Съединението веднага прави впечатление. Тази вече колежка ми прати смс с текст  „Честит  празник. За пръв път празнуваме Съединението в Ловеч“. Макар Ловеч да няма исторически спомени от този паметен ден, днес всеки жител или гост усети духа на празника. Както казах паметните дати са дни за задължителни исторически уроци и възпитание на патриотизъм. През предобедната част на празника урокът бе на открито. В шатрите на Регионален клуб „Васил Левски“ на НД „Традиция“ малчуганите можеха да прочетат за героите на Съединението, да се запознаят с оръжията от онова паметно време, с униформите на патриотите, с използваните карти и комуникационна техника. Младежи във военни униформи привличаха вниманието на гражданите и придаваха живот на експонатите. Любители и познавачи на историята обменяха мнения, представяха свои проучвания и споделяха малко известни факти. Безспорно всеки преминал през площад „Екзарх Йосиф I“ минимум е усетил духа на празника, а при интерес е видял и научил повече за паметната дата и историческите събития.

img_20160906_124120img_20160906_124113

img_20160906_124046

 

 

 

Празникът е и време за общо веселие. В късната вечерловчанлии получиха шанс да попеят вечни български хитове с любими изпълнители. Централният градски площад събра хиляди любители на българската музика. По-възрастното поколение се върна носталгично в младостта с живите изпълнения на Росица Кирилова, Мими Иванова и Развигор Попов, Панайот Панайотов, Маргарита Хранова. Младите, може би, чуха тези песни за пръв път, но със сигурност вкусиха от насладата на непреходната българска музика.  Какво по-хубаво от това на толкова български празник да се пеят български песни. Може би само това концертът да завърши с песните на Македония, вечната болка на българското обединение. Популярните мелодии извиха в кръшни хора на мегдана, точно както поми празника българската традиция. Надявам се, че всички, присъствали на концерта или посетили сутрешното изложение са усетили историческа гордост и благодарност към деня на Съединението. Добрите начинания заслужават адмирация.

14141924_10154480830483537_4779251732690120285_n

14199311_10154480832878537_3326389639353340784_n14237561_10154480833183537_5922458285988950587_n

 

 

 

 

Сигурен съм ще се намерят хора, които да ме апострофират, че на нашия хал само празници ни липсват. Празничните събития от днес не решават или отменят нито един от острите социални и икономически проблеми, затиснали Ловеч. За тях, проблемите, имаме право на взискателност и основателна критика през всеки от стотиците делнични дни през годината. Празниците са за почит, памет, вдъхновение, благодарност, възпитание, единение и отмора на душата и сетивата. Нещо в тези смислови очертания най-после се случи в Ловеч за 6-ти септември.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.