Наредбата за оценяване въвежда ред, но оставя и стари проблеми


dnevnikВ края на седмицата бе подписана и публикувана Наредба за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Документът е въвежда едноименния стандарт и  добавя важни аспекти от реформата в образованието , започната със Закона за предучилищното и училищно образование. Следя всички публикации с буден интерес и търся предимствата, които ще подпомогнат образователния процес и скрити „подводни камъни“, каквито биха затруднили добрите намерения. По мое мнение една нова и актуална наредба за оценяване трябва да разпише точни инструкции и регламенти, които улесняват учителя в процеса на оценяване, ограничават субективизма, засилват доверието на учениците, трасират пътя към по-доброто качество и резултати, откриват възможности за съпоставяне на резултатите, получени в българското училище с европейските и световни стандарти. В действителност наредбата посреща значителна част от тези очаквания. Разбира се тази констатация както и всички ремарки по-долу са субективно мнение. Ще се радвам на дискусия и различни гледни точки.

Предполагам мнозина вече са прочели текста на наредбата и са разпознали новостите, които въвежда. Въпреки това ще си позволя кратък акцент колкото да ги припомня. За мен най-важно е, че наредбата поставя ред в дългогодишната практика на „проба и грешка“ във външните оценявания. НВО вече ще се провежда след IV, VII и X клас и ще се проверяват знанията и компетентности по български език и литература. Учениците няма да бъдат подлагани на излишен брой централизирани изпитвания. Резултатите след VII клас ще бъдат само в точки, което според мен не е добро решение, защото не стимулира качеството, а маскира спадащото ниво на резултатите. Още повече, че вече обявената скала за превръщане на точките в оценки няма да се ползва за други изпити и откровено не кореспондира да речем с точкуването на зрелостните изпити. Абсолютна новост е външното оценяване в Х клас, където се допуска и проверка по чужд език и информационни технологии, които се вписват в съответните документи за завършен етап или степен само ако са покрити определени нива от европейските изисквания за езикови и дигитални компетентности. Вторият държавен зрелостен изпит се предвижда да бъде по предмет от профилираната или професионалната подготовка. Слага се край на екзотичния избор на изпити по предмети само за да се изкара и се дава възможност на зрелостника да докаже усвоените знания и компетентности по осъзнато избран от него профил. .Добро решение е възможността за превръщане на резултатите от зрелостните изпити съгласно европейската рамка за оценяване, тъй като това ще улесни валидирането на българските дипломи и резултати при кандидатстване в чуждестранни висши училища..Прави впечатление и ангажиментът министерството да публикува резултатите от НВО И ДЗИ, както и задължението за публичност на интернет страницата на всяко училище. Така се осигурява прозрачност, национална съпоставимост на училищата и обществена информираност за качеството на образование във всяко училище. До III клас не се допуска количествено оценяване. Не се поставят количествени оценки и на децата със специални образователни потребности, за които се създават по-добри условия и по време на различните изпити за външно оценяване.

Оценяването се насочва към диагностика на напредъка на ученика с цел определяне на области за подкрепа и към системен мониторинг на образователния процес с цел подобряване на неговото качество. Записани са регламенти, които да намалят субективизма и да придадат повече справедливост на получаваните оценки. В този смисъл е въведено изискване учителят предварително да запознае учениците с формата, организацията и правилата на оценяване. Ясно са разписани критериите за поставяне на всяка оценка, учителите са задължени да мотивират при устно и писмено изпитване своите оценки. Оценките са устни, писмени и практически, като в последната група за записани форми, които вече се прилагат от много учители, например проектната работа. Ясно се посочва, че при оформянето на оценката се взима под внимание и участието на учениците в учебните часове, както и тяхната прилежност към домашните работи.

За положителна крачка намирам и конкретика , записана по отношение на проверката на входните равнища. Задачата на това изпитване е дефинирана като диагностика за установяване усвоеността на понятия, факти и закономерности, които ще се надграждат през годината и предприемане на мерки за преодоляване на установените дефицити. Проблемът е, че докато няма стандартизирани варианти, разработени от  специализирани центрове, ще има твърде големи различия в подготвените от учителите тестове. Защото, съгласете се, съставянето им изисква доста сериозен предварителен процес на анализ и подбор на факти, закономерности и понятия, които да бъдат тествани. За съжаление остава изискването проверките на входните равнища да бъдат извършени в първите три седмици, което е изключително натоварващо и изнервящо за децата. Всички знаем, че първата седмица трудно може да бъде използвана заради своята организационна специфика. Така всички входни проверки, които в някои класове достигат до 10, трябва да бъдат сбити в рамките на десетина учебни дена. Проблемът е добре известен и можеше да му бъде намерено решение в полза на учениците.

Виден е стремежът да се редуцира броят на задължителните изпитвания. Децата ще бъдат подлагани задължително на две до четири текущи изпитвания в зависимост от броя на изучаваните часове. Това е облекчение и за учителите. Поне за мен не става ясно какъв трябва да бъде задължителният минимален брой изпитвания когато предмет се изучава с 1 час седмично. Познатата диференциация на изпитванията като индивидуални и групови, писмени и устни се запазва. За съжаление и в тази наредба остават пропуски, които предполагат различно тълкуване на груповото писмено изпитване. Предвидено е такова изпитване да може да се провежда за цял клас. Приблизително същата е формулировката на контролна работа с единственото уточнение, че тя се провежда за определена част от изучения материал. Спирам се на този факт, защото от години ученици се оплакват, че недобросъвестни колеги използват прикритието на устното изпитване за да правят контролни извън графика за съответния срок. Звучи ми абсурдно и фактът, че за индивидуалното писмено изпитване е определена времева рамка от максимум един учебен час, а за груповото писмено изпитване не е посочено ограничение. Какво пречи, когато няма забрана подобно изпитване да бъде разтягано в повече часове? Каквато практика има. Друга слабост на наредбата виждам  в това, че не е направен опит да се регламентира броя на контролните работи по един учебен предмет. Съществува практика колеги да правят подобни изпитвания след всеки изучен раздел. Предполагам, че по всеки учебен предмет в рамките на един срок се приключват 2-3 раздела. Хайде опитайте да умножите броя на тези раздели по десет учебни предмета. Отваря се опцията за 20-25 контролни работи в максимум 16 седмици (известни са ограниченията за писмени изпитвания през последните седмици на срока). Прибавете и класните работи и ми кажете как ще се спази изискването за не-повече от две класни или контролни работи в една седмица? Въпреки, че записът “и/или“ в наредбата позволява отново двусмислен прочит.

В Наредбата за оценяване на резултатите от обучението на учениците има смели решения с дисциплиниращ ефект. Вече 25% отсъствия от часовете по учебен предмет в даден учебен срок ще бъдат основателна причина ученик да бъде оставен без оформена оценка и да се яви на изпит за да защити знанията си. Приветствам този текст още повече, че той съвпада с мненията на много педагогически съвети. Все пак ще отбележа, че съгласно наредбата санкцията е под условие – отсъствията да бъдат съпроводени с недостатъчен брой оценки. От практиката знам, че точно тази нормативна обвързаност често отваря вратички, защото има случаи когато ученици отсъстват и в половината от занятията, но понеже са набавили нужния минимум изпитвания не подлежат на наказание. Наредбата не посочва и как се отразяват на крайното оценяване отсъствията за срок, в който не се оформя оценка. Дали не е възможно ученик да пропусне 75% от часовете за срок, в който не се оформя срочна оценка, но да бъде почти изряден за този, в който е предвидено срочно оценяване? Небрежното поведение от първия срок има ли отношение към годишния резултат? Решението е оставено на лично тълкуване, а това често стоварва административни проблеми на учителя. Изцяло подкрепям текстовете, които разрешават изгонването на ученик от изпит за национално външно оценяване или държавен зрелостен изпит. Хубаво е, че са изброени всички прояви на измама, за които ученикът трябва да бъде санкциониран. Още по-добре щеше да бъде, ако изречения с подобна строгост бяха предвидени за контролни, класни работи или текущи устни изпитвания. Защото измамата е един от най-големите проблеми на училищното образование в момента и на  една наредба за оценяването и отива да предприеме крути мерки срещу това негативно явление.

Още една уместна новост е изграждането на експертни комисии към РУО, които да преценяват дали съдържанието и резултатите от обучение в чужбина могат да бъдат валидирани към нашите изисквания. Въпросът сигурно изглежда частен, но в моята гимназия имаме ежегодно деца със стипендии в чужбина. До момента валидирането на техните резултатите след завръщането беше твърде бавен и често хаотичен процес.

Няма съмнение, че Наредбата за оценяването на резултатите от обучението е движение напред към съвременните образователни реалности. Очевиден е стремежът да се гарантира повече справедливост и обективно при оценяването, да се намали стреса върху учениците, да се постигне по-добра дисциплина и по-високо качество на обучение. Някои дребни недоглеждания, обаче, развалят доброто впечатление и оставят в старото статукво  добре известни проблеми в организацията на оценяване и оформянето на успеха на учениците.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование, Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.