Твърде малко радост в една тъжна за България олимпиада 



Не останахме без олимпийски медал. Преди време направих такава прогноза. Естествено съм щастлив, че се оказах лош пророк. Дори си тръгваме от Рио с медал повече в сравнение с Лондон. Всеки, който обича спорта е изстрадал този последен ден, донесъл два медала и малко повече спортно самочувствие. Признавам почти се просълзих от успехите на Мирела Демирева и ансамбъла. Знам, че преди време истински се радвахме на златните медали и дори се цупехме на сребро и бронз. Сега реалностите са други, а днешните постижения са равностойни на злато. Мирела завърши с резултата на шампионката, а представянето на гимнастичките с нищо не бе по-лошо от испанското или руското. Всички заем, че художествената гимнастика е субективен спорт, а и конкуренцията е изключителна. Днешните успехи ни преместиха две места напред в сравнение с лондонската олимпиада и ни подариха бронз в повече от последните игри. Само, че дали 65-то е мястото, с което трябва да се задоволява българския спорт. Въобще не тъгувам за времената на социализма, когато заемахме супер престижни места в крайното подреждане, защото знам, че с успехите в спорта се опитвахме да прикрием редица други социални и икономически дефицити. Но не мисля, че българският спорт трябва да се задоволява с 27-мо място сред европейските страни и статута на 7-ма балканска спортна сила. На практика след нас сред балканските страни останаха само Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Македония. Все страни далеч от нашето спортно минало.Преди четири години написах пространен анализ след олимпиадата в Лондон. Там изброих няколко причини, довели до трагичния срив в българските олимпийски успехи – липса на стратегия за развитие на олимпийските спортове, липса на ясна самооценка, липса на приемственост, трагично изоставане във всички компоненти на съвременния спорт, неспирни скандали и конфликти, погрешна държавна политика. Звучат потресаващо актуално и днес. Затова за четири години практически не сме помръднали и крачка напред, макар да имаме медал в повече. Доказва го сравнението с онези, с които имаме право да се мерим. Страните, които претърпяха икономически сътресения и преход подобно на нас. Паралелът с тях от последните четири олимпиади дава доста поводи за размисъл.

Няма как да не прави впечатление, че на последните две олимпиади България е с най-малко медали и показва най-драстичен спад през последните четири олимпийски цикъла. Още по-потискащо е сравнението по завоювани златни медали. За последните четири олимпиади Унгария се радва на 27 златни медала, Румъния 14, Полша 10, Чехия и Хърватия по 9, Словения, Сърбия и България по три, но нашето последно злато е от Пекин 2008, всички други имат своите златни герои в Рио.

Препрочитам статията от преди четири години и се изумявам колко имена съм посочил като достойно представили се спортисти в Лондон. За съжаление сега списъкът ще бъде твърде кратък – Мирела Демирева, Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова, Любомира Казанова, Елица Янкова, които донесоха българските медали. Към тях добавям Тихомир Ангелов и Ивет Лалова, които влязоха с достойнство в лекоатлетическите финали и великолепната дебютантка Невена Владинова. Другите останаха далеч от финалите и своите лични постижения. Както и да го погледнем постигнатото в Рио е малко и подсказва дълбоката криза в българския спорт. Този път успехите дойдоха само от три спорта – художествена гимнастика, лека атлетика и борба. Нищо изненадващо, все спортове със стари български традиции. За два от тях може да говорим с надежда за възраждане, защото последният български олимпийски медал в леката атлетика е завоюван преди 16 години, а в художествената гимнастика преди 12. Борбата се отчете, но май отива към залез. Конкуренцията е смазваща, а българската школа все по-трудно вади таланти от световна величина. Дано не последва спортове като спортната стрелба, гребането, кану-каяка, бокса, спортната гимнастика, в които българските спортисти оставяха трайна диря дълги години, а сега мечтаем за участия във финал. След Весела Лечева, Мария Гроздева, Таню Киряков, Румяна Нейкова, Данчо Йовчев, Тереза Маринова, братята Пулеви, Станка Златева следовниците се броят на пръсти. Със скандали и междуличностни конфликти заличихме един от най-успешните български олимпийски спортове – вдигането на тежести. На път сме да изпуснем инерцията в единствения колективен спорт, в който можем да претендираме за олимпийска квота – волейбола. България има все по-малко големи шампиони, които да увличат децата за спорта. Това е най-тъжното. Благословено е моето детство, в което изобилстваше от спортни герои, с които да се гордея. Сега са в пъти по-малко, но ние дори и тях не умеем да използваме за да запалим малките, които да станат наследници.

Спомням си ранната есен на 1988 година и олимпиадата в Сеул, когато на една студентска бригада будувахме по цяла нощ и брояхме медалите на България, общо 35, от които 10 златни. Най-доброто олимпийско представяне на България с медали в цели 11 спорта. Не изпадам в глупава носталгия, просто припомням, в колко спортове сме имали традиции. В поне половината те са твърде жилави. Нужна е само ясна национална стратегия за да подкрепяме това, в което наистина ни бива.

Чух Красен Кралев да казва, че спортът се нуждае от сериозна и болезнена реформа. Не съм чул все още Стефка Костадинова. И двамата носят вина за състоянието на спорта, защото години наред тъпчем на едно и също място и трудно се отлепваме от дъното. Ясно е, че или не се прави достатъчно или не се прави по правилния начин. Спортовете, в които трябва да се влагат средства за високо спортно майсторство са исторически ясни. Дошло е време за грижа към школите, ученическия и масовия спорт. Олимпийските успехи са върха на пирамидата, а ние имаме доста пропуски в изграждането на нейната широка основа. След втора олимпиада, в която треперим до последно за медали камбанката трябва да бъде чута. Разбра се, че е малко вероятно да завършим олимпиада без медали, но ако още един олимпийски цикъл бъде пропуснат ще затвърдим мястото си на страна от миманса в олимпийския спорт.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на спорт. Запазване в отметки на връзката.