Италия, която помни и пази своята култура и история


IMG_3987Един български автобус в една чужда държава. Автобусът сякаш е натоварил не само хора, но и обществена атмосфера от България. Туристът трябва бъде господар, да определя правилата. В българския автобус, обаче, правилата се определят от туроператора, а туристите търпят всичко – от многобройните часове без почивка за тоалет до изтезаващите нощни преходи. Тук-там се намира някой недоволстващ, но той най-често мърмори със съседа вместо да поиска уважение на туристическите си права. Така цялото ми пътуване в красивата Италия се превърна в паралел не толкова между държави, колкото между национални философии. И през ум не ми минава да сравнявам богатата страна от Апенините с бедната държавица от Балканите. Разликите са  предимно в усещането за културна и историческа стойност. Няма съмнение, че съдбата е била далеч по-благосклонна към Италия  и е съхранила непокътнати пластове с хилядолетна история. Невероятно предимство е да разполагаш с шедьоврите на ранното средновековие от Равена или на Ренесанса от Венеция, Флоренция, Сиена. Само, че има далеч по-обикновени неща, които не са подарък на времето или съдбата, а са плод на мъдростта, любовта към своя град и респекта към вечното. Градчето Сан Джиминяно. Само 7 000 жители. Кацнало върху скалите преди 800 години и застинало във времето на разцвета от своя 13 век.  Столетия италианците не искат да пипнат нищо – десетките кули, тесните площади, мястото на първите градски събори. Никому не е хрумнало да построи съвременна къща, няма и кой да му разреши. Какъв контраст с обезобразената от съвременни парвенюта възрожденска архитектура в България. Градчето продава сладолед и тосканско вино, с това се слави. Само с разглеждане на кули туристи трудно се привличат. Мисля си за нашата Вароша и не мога да се сетя какво типично местно предлага. Сан Джиминяно ми показа, че и в Италия има сцени в крепости. Само, че там всичко е преместваемо. Сглобява се преди културното събитие, демонтира се след провеждането му. Равена, забележителни ранно средновековни мозайки, които спират дъха. Но повече впечатлява едно тесничко ларго, което води до гробницата на Данте Алигери. Опашката пред стълбите не намалява. Всеки иска да зърне мястото, където почива творецът. Красиво, чисто и подредено е. Поддръжката струва доста пари, само Флоренция подарява 700 тона зехтин за да не престава да свети лампичката над тленните останки. Въпреки това достъпът е безплатен. Става ми тъжно, че българчетата не могат да се поклонят на гроба на някой от великите творци на България. Краят е в Равена, но раждането във Флоренция. Къщата не е оцеляла, построили са нова. Въпреки това тя е важна спирка по маршрута на всеки местен гид. Не знам защо се сещам за къщата на Латинеца на билото на варошкия хълм. Автентична е и със сигурност по пода още личат стъпките на Левски. Никой гид, обаче, не води там туристи. Сиена, уникален град, където принадлежността към някой от контрадите  (кварталите) e лична гордост. Разноцветни знамена и символи – охлюви, орли, пантери и т.н. Цялата чест на контрада е заложена в 90 секундно конно надбягване на централния площад (Пиаца дел Кампо). Наричат го Палио и е запазена традиция от векове. Кулминацията е кратка, но театралната процесия със знаменосци, тръбачи, барабанчици, пажове е същинско връщане към духа на средните векове. Сан Марино, малката държава влюбена в свободата. Думата libertas може да бъде прочетена на десетки места. Управлявана от двама капитан-регенти с шест месечен мандат и избирани измежду шестдесетте местни съветници (депутати). Капитан – регентите не получават държавни заплати и най-голямата привилегия, която ползват е да си паркират колите пред местното полицейско управление. Колко различно с нашите нрави. Маршрутът ми премина през едни от най-светите места в Италия. Мощите на евангелиста Свети Марко, пазени във Венеция, над градчето Санта Мария дела Анджели, една от базите на пътуването, е Асизи, родно място на покровителя на Италия Свети Франциск, в Сиена е родена Света Екатерина, патрон на Европа. Стотици църкви и катедрали, в които никой не ти продава срещи. Вярващите даряват. Пак в отличие от България.

В Италия опитахме всичко, с което тази красива страна се слави – неповторимото кафе, пленителното джелато, качественото тосканско вино и естествено пици. Само, че истински, приготвени в семейна пекарна в традиционна пещ. В малкото градче Новенто  де  пиаве държат на автентичния вкус и предлагат над 40 различни вида пици.

Очарователната Италия, която ревностно пази от векове ценности и традиции и уважава историята. Италианците, хора с изтънчения вкус на естети, които живеят piano и поддържат безупречен усет за свобода, хармония и красота. Толкова различни от българите.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на зад граница. Запазване в отметки на връзката.