Притча за дърводелеца и дърводелната


instrumenti-remontiУлрих бил добър дърводелец. От десетилетия работел в дърводелната. Постъпил съвсем млад и неопитен. Тук научил всички тънкости на занаята. С годините се прославил като един от най-добрите познавачи и ваятели на дървото. През ръцете му преминали всякакви дървета – сурови и жилави, гнили и сухи, лесни и трудни за обработка. Улрих не се оплаквал, с всеки материал постигал резултат. От едни правел шедьоври, от други просто добри произведения. Неговите продукти се познавали и винаги намирали реализация. В дърводелната творели и много други майстори. Дълги години били най-добрите в цялата провинция. Заедно поддържали славните традиции на дърводелната, чиято продукция била позната на длъж и шир. Майсторите остарявали, очите виждали все по-зле, ръцете натежавали. Уморени най-възрастните майстори се оттеглили от активна работа. С времето станало все по-трудно да се намерят толкова сръчни и прилежни заместници. Новопривлечените дърводелци полагали повече усилия да се харесат на главния майстор Хелмут, вместо да работят все по-добре с дървото. Дитрих и Алберт били най-настоятелни в усилията си да блеснат пред Хелмут. Заставали зад всяка идея на главния майстор, не задавали неудобни въпроси. Стараели се да станат довереници и добри осведомители на началството. Дърводелната преболедувала смяната на поколенията. Качеството се влошило, продукцията не била така бляскава. Славата останала, но плесента на времето започнала да се наслагва по ръбовете и. Между дърводелците започнали дрязги, появили се лагери. Недоверието се настанило между работилниците, банцизите, циркулярите и абрихтите. Улрих продължавал да бъде все същия сръчен майстор, от чиито златни ръце излизали едни от най-добрите изделия на дърводелната. Страдал по залязващата слава и все по-разпалено коментирал, че дърводелната се нуждае от реформи за да си върне мястото сред най-добрите производители. Не липсвали съмишленици. Красноречието на Улрих започнало да дразни главния майстор Хелмут. Незнайно защо в лицето на Улрих той привиждал амбиция към своя ръководен пост. Началническата неприязън към Улрих не убягнала на Алберт и Дитрих. Изкусни ласкатели, двамата не пропускали нито една възможност за да погалят егото на главния майстор и някак между другото да засилят раздразнението му към Улрих. Всекидневно се доказвали като безпрекословни изпълнители на всяка началническа дума и каприз. В дърводелната се възцарила атмосфера на подозрителност и доноси. И понеже бедата никога не идва сама внезапно избухнал скандал. От складовете изчезнал материал в големи количества. Собственикът на фирмата повикал Хелмут и поискал срочни мерки за да бъде спрян хаоса. Настоял отговорностите и контрола да бъдат разпределени между повече хора за да има ефективен мониторинг върху цялата дейност на дърводелната. Хелмут започнал да разсъждава с кого да сподели управленските отговорности. Препоръката на собственика била да подбере двама души. Естествено най-първите имена, които му хрумнали били на Алберт и Дитрих. Не се съмнявал, че с тях ще сформира добър екип, защото те никога не противоречели. Нямало съмнение, че макар да са триумвират контролът и властта ще останели изцяло негови. Сетил се за Улрих и сянка на гняв минала по лицето му.  Предположил, че ако избере Алберт и Дитрих бунтарят ще стане още по-нападателен и обвинителен, че се съсипва славата на дърводелната. Информаторите вече били съобщили, че Улрих си позволява да обвинява за упадъка самия главен майстор. А и собственикът поръчал да подбере хора, хем с компетенции, хем приемливи за всички кръгове в дърводелната. Хелут стиснал ядовито устни, но  решил да повика в екипа и Улрих. На следващата сутрин поръчал на един от работниците да предадат на Улрих, че го кани на среща. Майсторът приел съобщението, свил рамене и продължил да си върши ежедневната работа. Хелмут се ядосал на дързостта на своя дългогодишен майстор и решил сам да го посети. Ден по-късно се озовал в работилницата на Улрих. Потиснал яда си  и разказал на Улрих, че собственикът му е заръчал да сформира ръководен екип и го кани да се присъедини към Алберт, с който вече бил говорил да се включи. Улрих го погледнал кратичко, докато отмервал времето между два удара върху длетото и заявил, че в този екип със сигурност има един излишен човек. Гласът на Хелмут се напрегнал и с градиращ височината тон започнал да обяснява защо Алберт е важен в екипа. Улрих оставил длетото върху полуобработеното дърво, изтръскал стърготините от престилката и спокойно казал, че излишният е между тях двамата – Хелмут и Улрих. Дръзкият отговор оставил безмълвен за минутка-две главния майстор, време достатъчно Улрих да обясни, че хора, които стоят зад различни принципи и представи за развитието на дърводелната не могат да управляват заедно. Лицето на Хелмут почервеняло. С хриптящ от ярост глас заявил, че прави предложението само веднъж, или излизат от тази работилница заедно, или всеки тръгва по различен път. Улрих се усмихнал,  разкопчал престилката, поставил я на работната маса и бавно се отправил към вратата. Преди да я затвори се обърнал и казал, че дърводелната е само там, където са майсторите, влюбени в дървото. После затворил вратата и тръгнал да търси дървета, от които да твори шедьоври. Не знам какво станало с Хелмут, Алберт, Дитрих и дърводелната, но Улрих останал уважаван и ценен майстор, чиито творения продължавали да се търсят заради името на дърводелеца, а не на дърводелната.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на разкази. Запазване в отметки на връзката.