Болница почти във будна кома


болницаПрез последните два месеца животът ми уреди няколко срещи с ловешката многопрофилна болница. Спешни състояния наложиха доста дни престой на баща ми в лечебното заведение. Благодарен съм на целия персонал в отделението по съдова хирургия. Там реалността поднася почти невероятна изненада. В момента отделението се ръководи, лекува и обгрижва от един единствен лекар – д-р Минчев. Лекарят прекарва дни и нощи там за да може да осигури необходимите грижи на наистина тежко боледуващи пациенти. Само енергия и дълг едва ли са достатъчни. Защото тези усилия в ловешката многопрофилна болница се възмездяват с бавени с месеци или наполовина изплатени заплати. Цитирам произволно отделение, защото съдбата ме изпрати на чести визити на осмия етаж. Но такава е картината в цялата болница. Въздухът се усеща напоен с униние, пластове тъга са затрупали надеждата по многобройните етажи на това супермодерно лечебно заведение от недалечното минало. Парите не стигат. За заплати, за медикаменти, за апаратура, за издръжка. Лекарите се разбягаха. Кадърни специалисти заминаха за Русе, Ботевград, Севлиево, Плевен. Там ги правят шефове на отделения или им осигуряват условия да се реализират като водещи специалисти. Тук лекарите намаляват главоломно. Пенсионирани специалисти спасяват положението, но никой не може да надхитри годините. Нарастват задълженията. Бог знае колко над шест милиона са вече. Държавата нехае, общината гледа безпомощно, а болните ловешки пациенти търсят спасение в експертизата на специалистите от съседните градове. Тези дни мой приятел ми разказваше с възхита за отношението и техническата обезпеченост на една очна клиника в Плевен. Колега търси решение на кардиологичните си проблеми в Троян. Родилки предпочитат да израждат другаде. Мога да продължа с още примери. Всеки знае десетки такива.  Дефицит на пари, на лекари, на доверие. Очевадно е !

Сагата с тежкото финансово състояние на болницата започна преди почти две години. Смениха се три прокуриста, лицата в борда. Решителност и надежда не се вижда.  Повече от година писаха един оздравителен план. Въобще не го започнаха. Чета, че възнамеряват да пишат нов. Ако го творят колкото първия, не знам дали ще остане нещо за оздравяване. Маркес има великолепна книга, разказваща за хрониката на една предизвестена смърт. В болницата изглежда същото. Ако съдя по примирението на лекарите, непукизма на държавата и безсилието на общината. Медиците знаят, че спешните случаи изискват незабавна реакция. Какво ако не спешен случай е една тежко задлъжняла болница, обезкървена от напускащи специалисти? Къде тогава е незабавната реакция?  Всички се държат като с болен с летална диагноза. Колко още може да издържи болницата преди да рухне под непосилно нараснали дългове, тотално изоставена от качествени специалисти и разочаровани пациенти? Не много. Мой познат, лекар с опит, ми казваше, че болницата не може да фалира като фирма, не може да престане да съществува физически. Сигурно е така, но болницата не е сграда. Тя е място, където едни хора, наречени лекари помагат на други хора, приемани за пациенти. И ефективността на помощта е право пропорционална на техническото оборудване и финансовите възможности на заведението. Не знам как се нарича с икономическа терминология състоянието на болница, срината до санитарния минимум специалисти и тотален недостиг на пациенти. По-лесно ще ми бъде с медицинската терминология, според която мисля, че това се нарича кома. Може би будна кома.

Мълвата споделя, че съсипването на болницата е умишлено. В полза на заинтересована страна, която има голяма роля и в досегашния процес на финансова задлъжнялост. Отдавна знам, че там някъде в тъмното се спотайват сенки. Очакват обстоятелствата или верни слуги да свършат черната работа. После излизат на светло като спасители. Само, че фолклорът убедено твърди, че лудият не изяжда зелника, лудият му го дава. Град, в който слънцето е тръгнало да залязва без сериозни надежди да изгрее отново си отиват хора, бизнес, футбол, надежди. Макар и тежко това се понася. Но няма как да понесе загиването на екзистенциални социални услуги. Каквато е здравеопазването. Защото там където са напуснали младите остават старите и болните. А когато им отнемат и последната грижа няма място за прошка. И сметката я плащат не непременно най-виновните.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.