Ще се крие ли неграмотността зад точковата система на външното оценяване в основните училища?


61079210Оценките на външното оценяване след 7-ми клас отпадат. Окончателно. Въвежда се точкова система.  Реформата е твърде сериозна за да я оставим без анализ. Още повече, че в края на миналата седмица предизвика медиен шум и твърде фриволно тълкуване от журналистите. Спекулациите се фокусираха върху тезата, че тази система би позволила на абсолютни калпазани (с потресаващ минимум от точки) да се класират в профилирани гимназии. Наложи се заместник-министър Стаматов лично да опровергава тези внушения.

Кратки пояснения за неосведомените по темата. На външното оценяване след седми клас през учебната 2016-2017-та година ще се оценяват с точкова система от минимум 0 и максимум  100 точки. Всяко задание в изпитната работа ще носи определен брой точка. Така всяко дете ще получи по-реална оценка. Например при старата система на оценяване постиженията се приравняваха към 5 цели единици (от слаб 2 до отличен 6). Постиженията между две цели единици с доста голяма степен на условност и не винаги справедливо се приравняваха към по-горната или по-долната оценка. При точковата система постиженията ще бъдат коректни до точка и така всеки ученик ще получи по-справедлива оценка за труда и по-добри шансове за коректно класиране. Допълнителен аргумент за промяната е факта, че от следващата година 7-ми клас е последен за основната образователна степен и показаният резултат трябва да разпредели всяко дете към някакво училище, в което да продължи. Като предимство си струва да се отметне и възможността значително по-малко паралелки да бъдат закрити. Така представени аргументите не звучат лошо, но нека видим и другата страна на монетата.

Убедено мое мнение е, че мисията на училището е да създава у всяко дете грамотност – четивна, писмена, функционална, културна, компютърна и пр. В този смисъл качествено образование е това, което осигурява грамотност на все по-голям брой деца и снижава почти до маргинални стойности процентите на неграмотните. Съгласно новия образователен закон в начална училищна степен (I-IV клас) децата не повтарят класа т.е. ограмотени или не ограмотени те задължително продължават нагоре. Санкция за успеваемостта на зле работещите ученици няма. Няма и ефективни инструменти, с които те да бъдат подтикнати към по-голямо усърдие. Така всяко дете продължава в 5-ти клас независимо от постиженията си в началната степен. Малко вероятно е в следващите класове изоставащите ученици да получат строга санкция и да бъдат задържани повторно в един и същи клас за да работят допълнително върху неусвоените знания и умения. Притиснати между демографска криза и стандарт за издръжка на ученик, много училища и респективно учители подхождат снизходително към ниските резултати на част от учениците и позволяват тяхното преминаване в горен клас. Тази практика е най-категорична в средищните и защитени училища, много, от които събират предимно деца от малцинствен произход. Очевидно има реална възможност деца с много ниска степен на грамотност да достигнат 7-ми клас. Доскоро националното външно оценяване след този клас бе своеобразен филтър, който задържаше децата с недостатъчна степен на грамотност. Новата точкова система променя коренно ситуацията, защото тя ще отпрати слабите ученици в гимназии с по-нисък обществен авторитет и вероятно в най-слабо желани специалности. Но пътят към горната степен да образование е открит. Излиза, че препятствията, които трябва да преодолее един слабо грамотен ученик са твърде ниски. За да не звучи като неоснователно внушение прилагам пример. През последните две години четири ловешки училища постигат на външното оценяване по български език и литература оценки в диапазона слаб 2.52 – слаб 2.98. В тях учат близо 400 ученици. Лесно можем да пресметнем, че слаби резултати имат между 53 и 60%. Не мисля, че е оправдание фактът, че в учебните заведения учат изключително деца от малцинствата. Може да се досетите, че резултатите по математика са още по-ниски. Е, следващата година никой няма да разбере за слабите оценки, а всеки от тези очевидно неграмотни ученици ще продължи да учи в някое гимназиално училище, стига да иска разбира се. Какво точно ще надгражда върху въпиещата неграмотност, с която е достигнал основно образование?

Да, точковата система ще донесе повече справедливост и спокойствие за кандидатстващите след 7-ми клас, но  ще маскира намаляващите резултати, респективно снижаващото се ниво на грамотност и качество в образованието. Няма лошо да мерим резултатите в точки, но повече се нуждаем от конкретни мерки за повишаване качеството от родното образование и грамотността на българчетата. Това трябва да бъде стратегическа цел, а тя някак си ми убягва в повечето от вече декларираните реформи.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.