България в периферията на европейската демокрация и на границата с авторитарната политическа философия


indexПоловин денонощие след опита за преврат в Турция куп въпроси чакат отговор. Едва ли някой извън посветените в опита има представа за мотивите, организаторите и целите. Някак гротескно звучат думите и на двете страни, оправдаващи действията си с демокрацията. Демокрацията е оксиморон в една все по-силно завръщаща се към исляма държава.  От името на народа власт не се взима с военна сила. От името на народа не се извършват политически чистки и репресии. Така се прави от името на народа в авторитарните държави, преживяли сме го. Това, че Ердоган е законно избран няма съмнение, но е кощунство да наричаме демокрация неговото авторитарно управление. Не знам дали зад метежа стои Гюлен. Съмнявам се, че религиозен водач може да има толкова последователи в армията, която през последните десетилетия е единствен гарант за светското развитие на Турция. Пък и ми се струва абсурдно човек, отседнал от години в Америка да бъде организатор на подобна добре опазена от службите конспирация. Но авторитарната власт винаги открива врагове на демокрацията. Враговете са повод за разчистване на сметки. Чистката на „гюленистите“ започна още днес. Няколко хиляди арестувани офицери, 3000 освободени съдии, арестувани магистрати (странно какво общо имат с преврата), индикации за законови промени, с които отново да бъде въведено смъртното наказание. А след това ще започнат разстрелите. Май сме го преживявали вече в средата на ХХ век и отсам „Калотина“. До момента не съм чул или прочел името на нито един висш военен като организатор на преврата. Чувам само Гюлен, Гюлен, Гюлен, а ехото е мъст, мъст, мъст.

Надявам се, че всички мислещи българи си дават сметка, че след потушаването на преврата властта на Ердоган ще стане още по-еднолична, режимът още по-авторитарен, а ислямизирането на държавата ще продължи още по-силно. Ако не е страшно, това поне е притеснително. Защото тази държава е наш съсед, контролира подстъпите към Азия, служи за буфер пред бежанската вълна и комшулува с ислямския радикален тероризъм. Тази държава или по-скоро нейният режим има резиденти в България. Достатъчно е да се чуят позициите на ДПС, непризнатия ДОСТ и Корманисмаиловата фракция. Все защитници на турската демокрация и нейния гарант Ердоган, който всъщност ги финансира. Кого напълно, кого частично.

Притеснително е, че граничим с набиращ все по-голяма власт авторитарен режим. Още по-притеснително е, че само едно море ни разделя от друг едноличен режим – този на Путин. Също набиращ сила и дързост в международните си претенции. Разполагащ с още по-добре организирани резиденти в България – социалисти, първановисти, националисти. И те финансирани кой изцяло, кой частично отвъд морето.

А между тях е малка България – политически нестабилна, икономически слаба, проядена от корупция, методично клатена от резидентите. Формално европейска и отдалечена от силните европейски нации. Политическата класа, която убедено проповядва европейски и евроатлантически ценности е прекалено малка, прекалено разединена и слаба. Държава, обречена да бъде управлявана от политически жонгльори, склонни да загърбват европейската ориентация за да балансират ловко между руските и турските интереси. Почти загубила елита си в емиграция, изтощавана от демографска криза, все по-силно зависима от растящото влияние на ниско образовани малцинства (удобен таргет за резидентите). На границата с обществата, управлявани от твърдата ръка и в реминисценциите за подобна национална история се раждат митовете за новите месии , които методично придърпват власт и поставят държавата в зависимост от своите емоции. А това е  вече държава, устроена по модел по-

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, политика. Запазване в отметки на връзката.