Омраза прегазва живота ни


15-07-nice6Мислех да не пиша за Ница. Би било банално, ако всички се упражняваме в риторика на гърба на човешкото нещастие. Но последните 24-ри часа няколко пъти преобръщат мисълта ми. Вчерашната сутрин започна с тягостна среща със смъртта, споходила колеги. Вечерта един виртуозен китарист напълни с наслада душата.  Утрото съмна със зловещата новина за много смърт. Не ги познавам, но са невинни жертви – невръстни деца, крехки жени… Два вечерни часа наслада, крайно недостатъчно за да забравя, че животът е тленен, а смъртта ненавременна и често зловеща. Цял ден си мисля за суетата, с която живеем , правим планове, помпаме амбиции. Забравяме, че сме временни и играем ролята на безсмъртни. Изправен пред тленните останки на човек, който съм познавал или пред подгизналите от мъка редове за смъртта над 80 души в Ница ме изпълва отвращение. Към психопатите, които газят хора и към мерзавците, които прегазват човешки съдби. Към отровените души, които крадат животи и към злобните души, които крадат бъдеще. Към разстроените мозъци, които искат да ни накарат да се страхуваме за живота си и към гадните мозъци, които ни принуждават да се страхуваме за всеки от преброените дни на съществуването си. Този свят не е Божий, защото не се движи от любов. Нашият свят е все по-атеистичен, циничен, алчен и ненаситен. Той е много по-близо до омразата. Омразата към различните, омразата към охолството на богатите, омразата към нахалните претенции на бедните, омразата към друговерците, омразата към чуждоземците, омразата към комунистите, омразата към националистите, омразата към либералистите,  омразата към неграмотните, омразата към интелигентните, омразата към успелите, омразата към неудачниците, омразата към властта, омразата към гражданите, омразата към онези, които пречат да живеем по-добре, омразата към тези, които посягат към удобствата на живота, омразата към донкихотовците, които пречат да грабим богатство и власт, омразата към мошениците, които купуват богатство и власт. Любовта е отстъпила място на злоба, завист, алчност, ярост. Те ни разделят на бедни и богати, фоби и фили, про и анти, бели и черни, щастливи и нещастни, атеисти и вярващи, правоверни и грешни, неверници и богопомазани. Любовта обединява. Смирението, че житейската мисия е кратка ни прави мъдри. Омразата разединява и насъсква. Заблудата, че сме Божие провидение създава чудовища. Напълнихме света със желания и нагони, натикахме любовта в ъгъла. Забравихме, че сме тленни и временни. Повярвахме, че сме Божии избраници. Светът стана суетен, похотлив, отмъстителен и обсебен от фикцията, че трябва да раздава възмездие. А в свят, лишен от любов и разбирателство това е твърде лесно. Като да засилиш един камион по булевард препълнен с „виновници“…

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.