Футболът, който май ни изяде хляба


imagesНаскоро гражданин възкликна гневно по повод на моя статия.“ Стига с тоя футбол, поработете за хляба и работата на хората“. Изконно прав е човекът. Само, че как да му обясня, че когато пиша за футбола пиша и за тези човешки болки. В подтекста, между редовете, в скрития смисъл. Защото биографията на днешния футбол е биографията на съвременната държава. В него има толкова беззаконие, фалш, популизъм, изпрани пари, колкото във всеки друг бизнес. Във футбола се разиграват водевили, които фенски приветстваме или заклеймяваме, макар на сценаристите въобще  да не им дреме за нашата емоция. В политиката и бизнеса е същото – водевили и непукизъм към терзанията на обикновения човечец, само че публичността е доста по-ограничена.

Преди две години съсипаха банка. Със съдействието или поне безразличието на държавата. Хора, фирми и държавни организации загубиха милиони. На кого му пука. Нито на онзи, дето си почива в Сърбия, нито на овластените отсам Калотина, които трябва да му съдерат гащите в съдебната зала. Цяла година съсипват футболен клуб, насила го тикат към фалит. Зад ритуалния заличител застават премиер и спортен министър.  Цял футболен съюз им помага като преформатира първенството в полза на ликвидатора и в пълно безразличие към съсипания клуб. Кой го е еня, че с фалита пари ще загубят много хора. На кого му пука , че само държавата няма да си вземе 10 000 000 без лихвите. Нито на премиера, нито на спортния министър, още по-малко на винаги готово да услужи на властта ръководство от „Цар Иван Асен II“.  Пак се отплеснах за футбола вместо за хляба и работата. Ама как да обясня, че в тези 10 милиона, които държавата аристократично прахосва за нечий кеф има  хляб и работа. Ами ако пренебрежението го умножим стотици пъти, колкото е броят на изкуствено фалираните фирми и дружества, ще калкулираме неполучена от държавата  сума, достатъчна за доста хляба, много работа, повече здраве и друго качество в образованието, например.

Ей го и благодетелят не ни е забравил. Купил ни е лиценз за да ни подари отново футбол. Вярно на друго ниво, ама в малко градче трябва да се живее с малко отборче и малки цели. Нищо, че градчето стана малко след като благодетелят ни подари големия отбор. Да не си помислите, че между славната футболна история на неговата фирма и съсипването на Ловеч има нещо общо. Не, просто хлябът и работата много намаляха, а както казва моят критик между тях и футбола няма нищо общо. Всеки си има приоритети, за благодетелят са футболни. За хляба и работата да отговарят други.

Мислех да пиша малко повече за хляба и работата пък гледам се отплеснах отново за футбола. Този път си взимам бележка. Стига за футбола. Това отборче нито е мое, нито е на града ми. Не ме вълнува, защото няма как да го припозная. Нещо ме притиска под лъжичката за хляба и работата. А с моето типично черногледство си мисля, че ще бъдат все тъй малко, докато имаме отборче, благодетел и министър председател на неговата страна.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч, общество. Запазване в отметки на връзката.