Планински приключения между изгрева на живота и дъждовните капки на умората


IMG_3669Преди време писах, че само на една ръка разстояние в Троянския балкан  са скътани райски кътчета. Има по много и за всеки. От дивите натуралистични пейзажи на все още недокоснатата природа до имплантирания лукс в неповторимото творение на Създателя. Местенца, годни да приемат всеки вкус – аскетът, който се задоволява с природните дарове и аристократът, петимен за глезотийките на цивилизацията.

Животът често си играе със сетивата ни. Подхвърля ни крайни контрасти сякаш за да изпита нашата пригодност или да ни припомни, че има толкова различни начини да изживееш един от преброените си дни. Случайността ме прати за 48 часа в троянско. Само два дни, но различни като капка вода и капка уиски – на вкус, на цвят, на градус. В четвъртък се качих високо във вековната планина. Там където хилядолетната историята е пресичала  между юга и севера още от римската Вия Траяна. Беклемето, 1400 метра над ежедневната суета. Бившият ловен дом, днес хижа Беклемето. Дава ти толкова, колкото ти трябва – легло и закуска. И кефът всичко друго да си го направиш сам. Двадесет и три прекрасни момичета и момчета за пръв път заедно, аз с тях и те помежду си. Затова първата хижа е като бойно кръщене. Двадесет и четири часа на споделена емоция и щуротии. Приятелството се калява, когато загубиш комфорта на ежедневието, където непременно някой се е погрижил за теб. Тук, на километър и половина в небето, грижата е обща кауза. Тестовете следват един след друг. Когато си забравил за дървени въглища се налага да събираш съчки, клони и шишарки в гората. Да запалиш и отгледаш огъня на барбекюто, да намериш олио без да има магазин, да се опушиш край скарата, докато търкаляш кебапчета и кюфтета. Безценно, вижда се на снимките, а аз го видях в очите на тези порастващи хлапета. После удоволствието да пуснеш на свобода емоцията в една вечер, която си подготвил по своя начин, с твоята храна и твоята музика. Да излъжеш нощта и да посрещнеш юлското утро точно под хребета. Свободата в най-чист вид. Само там в планината е възможно, да избягаш от оковите на наложените правила. След всяко съвместно преживяване остават истории.  Като тази за кресливият инструктор от атракционния парк, който се чувства собственик дори на горските съчки. Остават спомени, десетки край огъня или масата. Остават емоции, като тази да видиш първите слънчеви лъчи. Заедно с хората, които животът е определил да ти бъдат спътници за цели пет години. Някой ще кажат, че това е истински тим билдинг. За мен е доста по-просто. Един ден, след който се познаваме повече, харесваме повече и, надявам се, сме стъпка повече приятели. Когато си тръгвах хижарят, рокаджия от начина на обличане до лежерно хипарския (свободолюбив) стил на управление на хижата, каза, че не е виждал такива златни деца.  А горе в аскетичната обстановка на планината няма маски, всички са себе си. Страхотно начало, а!

В петъчния следобед децата се прибраха за да почиват в заслужена ваканция, а аз и Тони Христов се присъединихме към тим билдинга на колегите от Езиковата в хотел „Фея“, Чифлика.  След простота на природата луксът те блъска още от входната врата. За нас „Фея“ е позната територия. Тук има всичко за да се чувстваш специално обгрижен. Шикозни стаи, екзотични спа процедури, минерални басейни. Храната е сервирана, бирата тече на бара, забавлението е предварително поръчано на местен диджей, а в комплекса, за внезапните хрумки има има банкомати и магазини. Минимални усилия и пълен релакс. Но емоцията е далеч по-умерена, купонът по-малко жарък, а поуморената гилдия е изчерпала силите за щуротии. Светлините гаснат далеч преди изгрева, никой не разглежда любознателно звездите на небето, а облаците и дъждът насищат нощта с тъга. В късния час в басейна се е настанила само младостта, а натежалите години отпочиват по стаите. В края на годината подаръкът е чудесен. Всеки от колегите го заслужава след усилията в полза на училището през последните девет месеца и половина. Просто различна форма на тим билдинг. Сигурно билдинга зависи от тима. Луксът май разделя, защото разглезва с разнообразието от занимания. Оскъдицата събира. Просто трябва да оцеляваш, а най-лесно е с другите. А може би и младостта има значение?

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Езиковата, me. Запазване в отметки на връзката.