Европа трябва да се върне към идеала


0832514001380563354_423824_600x458Роден съм през втората половина на 60-те, в разгара на Студената война, във времена, когато Европа е раздрана на две. Равно отдалечено от Втората световна война, когато разединените европейски нации едва оцеляват под марша на един австрийски популист, макар да са принудени да лъскат ботушите на друг, роден в кавказките земи на Грузия и падането на Берлинската стена, след която започнахме да съшиваме европейските парчета.

Пораснах в едноизмерен свят, вперил поглед в съветската страна. Страховете носеха американски, немски, английски, френски имена. Нямах свободата да избирам кого да обичам. Учеха ме да мразя половин Европа, която наричаха „гнилия запад“. Не ме пускаха там за да не прихвана от разврата му. Живеех върху късче земя, оградено с бодлива тел, на която разстрелваха всеки дръзнал да мечтае за живот от другата страна. Две десетилетия от живота ми преминаха в пълна зависимост от изтока. Без право на избор. Без свободата аз да реша. Защото едната част на Европа беше изоставила другата. Като част от следвоенна сделка.

През 90-те години Европа се обедини за пръв път в хилядолетната си история. Континентът се придвижи към идеала си да създаде истински съюз. Изглеждаше, че е научил уроците на историята. Разединена Европа е слаба, ако е единна може да бъде могъща и просперираща. Европа подаде ръка на своите забравени източноевропейски нации. След десетилетия българите усетихме истинския вкус на свободата. Днес нашите деца имат всичко онова, което ние нямахме на техните години. Свободата да пътуват, където пожелаят. Правото да учат в най-добрите европейски университети. Шансът да успяват и живеят в най-богатите общества. Ползват удобствата на богатия запад, сбъдват мечтите си с тяхната финансова помощ. Все плодове от европейското членство. Нямам желание да споря колко спечели България от членството в Европейския съюз. След четири десетилетия комунизъм и още 25 години с неговата метастаза посткомунизма България е оглозгана държава. Без европейската помощ ни чакаха десетилетия упадък.

Няколко десетилетия Европа бленува идеала за континентално обединение. Мечтаеше за общ пазар, който да осигури просперитета на всяка нация и политически съюз, който да гарантира сигурност, мир и стабилност след две опустошителни войни. Постигна повече – премахна граници, мита, ограничения, въведе единна валута. За съжаление отиде отвъд идеала. Създаде и започна щедро да храни армия бюрократи. Допусна огромни средства от богатите нации да бъдат прахосвани в бедните икономики, затънали в корупция и злоупотреби. Определи си твърде висока цена за фалита на финансово недисциплинирани държави (Гърция). След свалянето на границите стана беззащитна пред вълните ниско образовани емигранти и лесно ранима от тероризма. Отне недопустимо много от политическия суверенитет на националните държави.

Чудно ли е тогава, че Великобритания реши да напусне! Със сигурност британците имат силни аргументи, а народната воля трябва да бъде зачетена. Въпросът е , дали въобще някой печели? Великобритания реши да излезе, но се напука. Утре може би ще има независима Шотландия и мечтано обединение между Ейре и Северна Ирландия. Може ли да бъде велика една смалена Британия? Никой не може да гарантира, че британския трус няма да напука и континентална Европа. Кой има полза от разпад на съюза и издигане на нови граници? Раздробени на малки оградени парчета ще бъде слаби и още по-уязвими. Разединени ще ни бъде още по-трудно с тероризма, емиграцията, икономическия растеж. Камбаната бие тревожно. Съюзът вече е различен, разклатен без една от най-здравите си опори. Старият формат вече не съществува. За да се върни към идеала си за общ пазар и политическа сигурност, Европа се нуждае от незабавни реформи.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.