Пак ни филмират със същия сценарий


Ценко-ЧоковФилмът „България“. Юнски епизод. Баси героите. Ценко Чоков, Митьо Очите, Гриша Ганчев, Слави Трифонов. Символите на ново време, преминали по тесния брод на прехода, някъде между закона и морала. Обсебват вниманието ни, запълват целия кадър на делника. В миманса зад тях море от статисти. Хиляди, колко двойките на поредните училищни изпити.

Баси сюжетите. Селска чест и сицилианска благодетелност. С мазни тефтери и продадени души. Бизнесмени под прикритие и препрано минало под бронежилетки. Спор за паркоместа с дъжд от куршуми. Сърцераздирателна кампания по спасяване на национална светиня и заличаване на бременна с дългове история и памет. Държава, мобилизирана да предава закона, морала и собствения интерес. Ренесанс на ранния преход и тържество на парите над правилата. Новороден бог с месиански прозрения и целебни мехлеми за всички социални болежки. Поредна доза вяра в спасителя, дошъл да въздаде справедливост от името на нищите, обидените и озлобените.

Баси хепиенда. Държавата забавя, но не забравя. Лихварите, тефтерите и местните деспоти. Даже и след двадесет години. Богатите също плачат. Там дето законът е безсилен, куршумът е безпощаден. Рано или късно попада в който трябва и където трябва. Героят на оранжевия кон непременно идва за да спаси превърнатата в куртизанка бивша червена принцеса. Търпението на лошия от страшния филм е изчерпано. Момичетата вече не пращат сълзи, защото той идва, навит като пружина и решен да изхвърли боклука.

Баси зрителите. Наивни, прекършени, безмълвни, понякога безмозъчни. Възторжено размахват юмрук за свободата на Галиче, тръпната със затаен дъх, дали очите отново ще погледнат. Ликуват сякаш им връщат живота с двата часа седмично футболен делириум, в които да забравят, че когато аплодираш беззаконие и феодални владетели те чака живот от бананова република. Сляпо влюбени в поредната медийна холограма, изпълнена със сгъстен популизъм, създадена от същите аниматори, които ни крадат живота откакто е започнал прехода. И хиляди статисти. Колкото двойките от поредните училищни изпити. От тази година, от предишната,  от преди пет, преди седем години. Непретенциозен човешки материал, достоен да пълни кадрите със статисти и залите със семпъл вкус зрители. Такива, които не се филмират. Който не му харесва да си потърси друг филм и коностудия.  В нашата раздават едни и същи роли, пишат едни и същи сюжети. А ние продължаваме да ги гледаме.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество, политика. Запазване в отметки на връзката.