Недоизказани истини за двойките на малките и големите матури


Lechenie-uspeh-zhivot-890x395Резултатите от зрелостните изпити (ДЗИ) и националното външно оценяване (НВО) след 7-ми клас хвърлиха в смут образователното министерство и обществото. Сумарно над 27 000 двойки по математика и български език и литература на НВО и повече от 10 000 двойки на двата ДЗИ. На първата група изпити това представлява над ¼ от всички изпитни работи, за матуритетните изпити – над 10%. В двата случая тройка се постига със скромните 23%. Скандално ниска оценъчна скала. Ако прибавим и процентът на задоволителните резултати, ще се окаже, че около половината от седмокласниците и зрелостниците трудно достигат 40% от точките, резултат необходим за покриване на минимума в държавите със сериозни образователни изисквания. Нямаме нужда от ново препитване на PISA за да научим, че образованието дълбае дъното. Девет години след въвеждането на задължителните матури резултатите продължават да поставят печални рекорди. Вместо да се оправдаваме нека признаем истината: съсипахме образованието и сега берем плодовете на бездействието си.

Слушах много тези, обяснения и оправдания. Само, че никой не опита да разрови дълбоко и анализира някои от вече очебийните факти. Ще се опитам да щрихирам няколко от тях, колкото да подредя една канава върху, която да бъдат наслагани мнения и гледни точки.

Резултатите разделят училищата на богати и бедни, големи и малки, столични и провинциални, профилирани и професионални. Например в моето училище, ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“ в Ловеч, над половината от зрелостниците са постигнали две отлични оценки, а повече от 80% са регистрирали поне една оценка над 5,50. Същевременно в редица професионални гимназия близо половината от випускниците имат поне една слаба оценка, а около 1/10 дубъл. Във водещо основно училище в Ловеч двойките по математика на НВО са по-малко от 20%, а същевременно в училище, което обучава деца предимно от ромски произход двойките са над 90%!

Нужно ли е всички зрелостници да бъдат тласкани към явяване на матури? Нима не е ясно, че ученици, които са получавали година след година тройки по целесъобразност ще се провалят на изпита. Та това са хора без каквито и да е навици за учене и амбиции за реализация далеч от занаята. Тези младежи могат да бъдат чудесни занаятчии и без да бъдат измъчвани на матурите. Може ли да очакваме, че ученици, които системно не посещават училище, но са преминали етажите на училището, защото носят разходен стандарт, ще се справят на зрелостните изпити? Наскоро в Ловеч бе закрито професионално училище, което почти всяка година постига умопомрачителни резултати на зрелостните изпити. Както показва, проведена комплексна проверка, учениците почти не посещават учебните занятия, но получават благословия в края на учебната година. Училище фантом, ученици фантоми, фантомни знания. Естествено срамни матуритетни резултати, клонящи към статистическа двойка.

Децата, получили слаби оценки на НВО едва ли имат проблеми по математика и български език от 7-ми клас. Много от тях са преминавала с недопустими пропуски в знанията от клас в клас. Техните пропуски са системни и значими. Как да се справят на седмокласното препитване и защо е позволено да преминават в горни класове при положение, че имат недопустими пропуски в знанията. За кого е мечешката услуга – за децата, за училището, за образованието? Накрая срам и травми остават у всички.

Дали тези резултати са достатъчно звучен сигнал, че училището не може да мотивира. За знания, за труд, за състезание. Летвата за огромна част от зрелостниците са заветните 23 точки. Летвата над която стават студенти. Защото при двойно повече места от броя на випускниците всеки тройкаджия е добре дошъл. Всяка година падат паралелки в профилирани гимназии, а свободни места се намират във все повече и от най-добрите училища. Някога в тези училища се състезаваха по 4-5 деца за едно място. Тогава имаше истинска конкуренция, а мотивацията за учене и подготовка беше на предела.

Тук стигаме и до значимите проблеми в уменията на учениците. Все повече деца са функционално неграмотни, четат текстове, но не разбират добре задачите, изпитват трудности с анализа на схема, таблица, карикатура, трудно се ориентират по карта, не могат да съставят текст. Затова и масовата оценка е в ниския диапазон – до четворката. Причините вероятно са комплексни, не достига време, учебниците изобилстват от факти, ползват се остарели обучителни методи.

Учениците се представят слабо всяка година. Няколко дена шум и гневни дискусии, после всичко се забравя. До следващата година, когато ще се възмутим, че децата са се представили по-зле от предния випуск. Без да си даваме сметка, че нищо не сме направил в рамките на отминалата година за де пречупим тенденцията. Процесите са така закостенели, че тенденцията няма да се обърне в близките години. Не вярвам, че новият закон е панацея за тези болежки. Защото той не предлага алтернативи на нито един от горните изводи. Нуждаем се от силни училища, строги изисквания и освежена методологията на обучение. Но това са истински реформи, които ще се случат едва когато образованието стане действителен национален приоритет. Дотогава ще регистрираме поредния рекорден брой слаби оценки през всяка следваща година.

 

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.