Не връзвайте младостта на стълба на позора


13254056_1409285879096838_6754507394255529620_nПоредните балове бяха нов повод за злъчни коментари за абитуриентите и в обобщение за младежите въобще. Няколко дни по-рано същите тези младежи бяха заклеймени съвкупно като мошеници срещу, които трябва да се вземат почти извънредни мерки на зрелостните изпити.

Истината не е универсална. Сам бях свидетел как два цигански оркестъра посрещаха със сватбарски ритми абитуриентите пред скъпарския ресторант на хотел „Рамада“ в София. Естествено изглеждаше като проява на лош житейски вкус. Но нима това е всеобща практика? Та в моето ловешко училище балът винаги започва с изискано дефиле. В социалните мрежи видяхме и друго, съвсем различно лице на това пораснало поколение. В редица градове абитуриентите се отказаха от бални тоалети, а заделените пари дариха благотворително за страдащи деца. В София момче реши да отиде на бал с метрото и това се превърна в медийна сензация. Е всички ли са чалгари? Всички ли демонстрират вулгарен вкус и нравствена разпуснатост? Тогава защо обобщаваме!

Над 10 000 младежи след месец ще заминат да учат в чужбина. За тях знанията са ценност и средство за преследване на успеха. Не ги виждам сред преписвачите. Не виждам и много други, защото всяка година преподавам на абитуриенти и знам, че процентът на изкушените е далеч от медийния ужас. Няколко пробива с продажба на изпитни отговори се превръщат в сензации. Десетки младежи се връщат със световни отличия от международни олимпиади и състезания, но възторгът не може да бъде открит дори между редовете на кратките медийни съобщения.

Странна нация сме. Преекспонираме пошлото, грозното, неморалното, а пренебрегваме изобилието от добри хора, постъпки и модели на поведение. Лекомислено слагаме етикети на децата и се стараем да ги напъхаме всичките в един и същи калъп. Удобно забравяме, че децата са проекция на нашето възпитание, продукт на нашето мислене. Откога ние зрелите, които назидателно обвиняваме, сме целокупно ангели? Невинно приписваме своя морален провал на едно едвам пораснало поколение. Ние, четиридесет – петдесет годишните, отгледахме чалгата, измамата, покварата и ги допуснахме до обществени норми. Онези деца пред „Рамада“ са отраснали в среда, толерантна към циганията. Онези, които мошеничат на матурите са подпомогнати от родители и услужливи учители. Да повтарям ли, че има родители, готови да платят големи суми за да купят отговори или устройства за безпроблемно преписване от децата! Да обяснявам ли, че има учители, които подсказват на матурите, защото са имитирали учебно процес със същите тези питомци!  Родителите, които толерират безкрайни отсъствия на децата от училище и издевателстват на преподаватели за оценки. Учители, които не изискват достатъчно и подпомагат безпроблемното мигриране на неграмотници между класове и училищни степени. Общество, което не се противопоставя на чалга-мисленето, чалга-морала, чалга-успеха. Джанка портокали не ражда. Кофти хора, кофти родители или кофти учители са създали онези, на които така дружно се възмущаваме всяка година. Само, че кой реши, че точно тези са лицето за да етикетираме с тях цяло едно поколение!

За времето, което учителствам съм изпратил 20 випуска. Познавам над 2000 от порасналите деца. Всички са били абитуриенти, около половината зрелостници със задължителни матури. Не мога да позволя огромната част от тях да бъдат поставяни нито под етикета на чалга имиджа и морала, нито под клишето на неграмотните преписвачи. Много от тях вече са зрели жени и мъже, добри икономисти, инженери, юристи, лекари, архитекти, стоматолози и най-вече добри хора. Родиха и отглеждат деца, за които съм убеден, че ще възпитат като достойни хора. Колега ми разказваше, че ден след 24-ти май десетки млади семейства водели децата си при паметника на светите братя за да поднесат своето цвете. Каза ми, че се е обнадеждил, че България няма да загине, докато има такива младежи. Те също са били абитуриенти и зрелостници наскоро. Но  не са в клишетата и по етикетите. Те също са млада България. По-добрата. Не са в медийните дописки и по снимките, но носят надежда, че България не е територия, превзета от чалга стереотипи и измамници.

Младите хора са различни по култура, морал и поведение, но в едно са без алтернатива – те са бъдещето. Днес го прочетох като лого върху блузата на момиче от моя клас. Мисля си, че вместо да ги етикетираме и заклеймяваме си струва да положим повече усилия за да ги възпитаме като добри хора. Вкъщи и в училище.

Снимката е на Атанас Стоянов

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.