Докато има учители, ще има България


image

Празник е! На духовността и грамотността. И на хората, които са посветили живота си за да оцелява нацията и нейният дух. Българският. През миналата година в социалните мрежи започна кампания „Да си спомним нашите учители“. Да им благодарим, ако все още пазим някой контакт с тях. Много от моите не са сред живите. Надявам се, че на онова по-добро място са блажени за земните си дела и се радват на тези, които ги последвахме. С малкото, които все още носят земния си кръст съм  загубил връзка. Само техническа, не и духовна. Често се сещам за техни думи и напътствия. Тяхното духовно влияние е в моето ежедневие. Ако съм учител, дължа го на тях. Затова винаги ще бъда благодарен.
Спомняйки моите учители се питам, дали ги следвам достойно. Защото, ако те са драснали пламъчето в сърцето ми, аз  съм длъжен да го запаля в душите на по-младите. Да предам духа на родното образование. Моят учителски път премина две третини. Остана му една последна. А след мен, след нас са нужни други. В ден като днешния поглеждам и към тези, които съм имал късмета да срещна като ученици. Мнозина от тях отдавна пораснаха и следват избран житейски път. Вглеждам се във випуските за да видя  избралите класната стая и университетската аудитория. Има ги във всеки випуск, има ги във всеки от класовете, на които бях класен. Някои от тях са вече колеги в моето училище, други преподават в Ловеч, областта или България. Те решиха да бъдат учители. Въпреки общественото недоверие, въпреки финансовите условия, въпреки лицемерното отношение на държавата. Стоплящо е, когато твои ученици се вливат в учителската професия. Дори моето влияние да е невидимо нищожно. Нали не съм ги отказал.
Една детска песен повтаря дълбокомислен рефрен „Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали“, наследникът. Благодарен съм на моите учители, които ме научиха да бъда това, което съм и да не се плаша да бъда учител. Като тях! Благодарен съм на моите ученици, които ме карат да се чувствам учител. Най-вече на тези от тях, които не се уплашиха да бъдат следващите.
Честит празник Учители! Където и да сте, на колкото и да сте. От едните взехме духа, на другите ще го оставим. Духът на България! Докато ви има ще пребъде!

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.