Бално парти с дъх от Ориента


ca_musical_instruments.2632.1Скоро започват балните партита. В Ловеч няма избор. Всички са в ресторанта на едноименния хотел. Единствената зала, способна да събере голям брой хора, а училищните випуски са многолюдни. Без алтернатива и конкуренция, което значи и без усилия за истинско тържество. Там е всеки празник – нощна на сбогуване с невинността  и вечерите, спомнящите 5,10,15,20-та годишнина от нея. Преживял съм и двете. Първата е доминирана от опияняващо щастие за раздялата с училище, втората е завръщане. Едната е адреналин, другата любопитен разговор за преживяното след някогашната раздяла. Едната е шумна , а втората тиха. Тази тънка разлика е непозната за ресторанта на хотел „Ловеч“.

Преди месец там се състоя петгодишната среща на един от класовете ми. Както си му е реда в партито участваха всички класове от випуска. След пет години спорадични срещи има много за разказване и споделяне. „Кой с какво се е преборил и какво е надживял“ както се пее в една вечна българска песен. За ресторанта, обаче, вечерта си беше като бална – толкова скъпа, толкова шумна и толкова далеч от финеса на обслужването. Символична украса , въпреки платените пари, пирамиди от чинии по масите. Но истинското помрачение за купона дойде от музика.  Оркестър със сватбарски ромски репертоар – мазни кючеци и първородна чалга. Всичко това с такива децибели, че не можеш да се чуеш дори със съседа си по стол.

Помня випуска като доста запален по поп-фолк ритмите, но или петте години досег с друга музикална среда са променили нагласите или махленската тематика и крещящият звук на музиката изнервиха вечерта и осуетиха всеки опит за приятелски разговор. Факт е , че в разгара на всеки от музикалните ориенталски сеанси випускът се изнасяше на терасата или във фоайето на ресторанта. Среднощният сет постигна още по-забележителни резултати – буквално изгони огромна част от празнуващите към други заведения и дискотеки.

Младостта на Ловеч, която учи, работи и живее другаде има твърде малко поводи за да се прибира за ден-два в родния град. Понатрупала друга култура и житейски представи далеч от провинциалните. Тук отдавна няма работа за тези младежи. Лошото е, че няма и класа за истинско развлечение. Дори празникът е чалга, а отношението е еднакво комплексарско както към местния плебс, така и към припозналите други стандарти на обслужване и парти култура.

В началото на другата седмица поредният узрял випуск ще преживее своята бална нощ. Според местните стандарти. Скъпи коли, скъпи рокли и костюми, скъпи куверти, но евтино отношение. С ориенталски кючеци и небрежарско обслужване. Тук стандартът се е замотал и безнадеждно изостанал в ориенталски представи.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на общество. Запазване в отметки на връзката.