Грамотите не правят добрите учители


ae701a68910363f6ef86b8f0fc5e859aЩом навлезем в месец май и започват кампании за номиниране и удостояване с учителски награди и грамоти. Ето например ние в Ловеч умуваме върху кандидатури за барелефа на Община Ловеч, грамотите на РИО, националната грамота „Неофит Рилски“ и синдикални отличия. В моята гимназия избираме и носител на вътрешноучилищна награда. И всяка от тях отличава най-достойния, най-добрия учител. Лошото е, че в образованието заслужилите са много, а отличията малко. Днес четох заместник-министър Диян Стаматов да казва, че е много трудно да получих учителска награда. Не само, че е трудно, ами често е несправедливо. Всяка година участвам в номинации на мои колеги. Трябва да избирам между 6-7 учители, а отличие ще получи един. Като синдикалист често съм привлечен в избора на учителите, които ще получат общинската награда. Във всяка категория се състезават по няколко изключително достойни номинации. Барелеф получава само един. Десетки предложения със заслужили имена постъпват в РИО, но само 3-4-ма получават „Неофит Рилски“, толкова ни е регионалната квота. Представяте ли си, квота за най-добър учител. Тази година в целия регион може да има 3-ма най-добри учители. Повече не ни се полагат.

Малко по-горе писах, че определянето на наградените никога не е справедливо. От една страна, защото стотици достойни хора остават под чертата в списъка. От друга страна номинациите и избора често са резултат от конюнктурни споразумения, лобистки коалиции или лични симпатии.  Мисля си, че каквито и критерии да бъдат приложени, те никога няма да поберат добрите учители изцяло. Струва ми се, че добрият учител не е непременно този, който може да прочете името си върху листа от жълтеещата грамота, а този, който може да прочете любов и благодарност в очите на децата.

Има успехи, които не се мерят с местата от състезанията и постиженията от олимпиадите. Не рядко се измерват със спасена детска душа, с човешка подкрепа в труден момент, с учителски жест, който е показал верния път. Понякога се мери с изслушана болка, с навременен съвет, с подкрепата, когато стъпките са страхливи, с присъствието до самотното дете, с подадената ръка към един различен или дискриминиран младеж, с искрените разговори, след които палавите деца порастват в добри хора…

Училището не е само наука, за да мерим качеството на учителя по академичните успехи на неговите ученици. То е школа за добродетели, ценности, човешки достойнства и гражданско поведение, но те никога не стават мотиви, записани в грамотата на отличените. Учител може да създаде за цялата си кариера само един лауреат на национална олимпиада и веднага ще бъде отличен. А може десетилетия да създава качествени хора и добри специалисти, но това да остане незабелязано.

Смисълът не е непременно в наградите. В тях има много суета и провокирано себелюбие. Смисълът е в спомените на порасналите ученици, в благодарните думи, казани десетилетие след завършването, в изкачените професионални и човешки върхове от отгледаните някога от учителя  малчовци. Дори в това да те наричат „учителю“ и след като завършат училище. В края на сметка, каквото и да пише на тях, грамотите попадат в някой шкаф или застиват на голата стена. А живите ученици всекидневно разнасят посланието за добрия учител.

 

Авторът е носител на „Неофит Рилски“, многократно удостояван с грамоти за високите успехи на ученици на национални олимпиади и състезания.

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на образование. Запазване в отметки на връзката.