Защо ловешките младежи са обречени на емиграция и безработица?


LovechПрез последните дни сякаш случайно се натрупаха няколко разговора с една и съща тематика. Темата започваше от реплика за икономическите перспективи и неминуемо достигаше до един същи проблем. Не, не става дума сив сектор, картелни договорки или икономически зависимости, каквито със сигурност има. Ставаше дума за едно от най-важните условия за инвестиции и растеж – работната ръка. Първо мой познат, майстор от мебелния бизнес, се оплака, че иска да даде работа на няколко момчета, но така и не може да намери качествени работници. Разказва как наема на работя младежи, които бързо се отказват, защото работата им тежи. Преносно и буквално (все пак при мебелистите има тежки монтажи). В друга дискусия ми разказаха за инвеститор, който заявил желание да направи средно голямо предприятие в общината и започнал проучване на пазара на работната ръка. Пренасочил инвестицията в Южна България, защото тук не намерил гаранции, че може да наеме тридесетина млади работници (до 35 години) с определени технически умения за обработка на метали. Спомних си и разказа на Павлин Иванов, който сподели, че преди време се заел да помогне на свой познат с набиране на работнички за нов шивашки бизнес. Насочил го към момичета, които професионално изучават занаята, но предприемачът останал разочарован от техните умения.

Проблемът е повече от логичен за общност, засегната от дълбока демографска регресия. Примирените констатации, че така е много места в България не вършат работа. Последствията сега са просто плашещи, но след години ще ни доведат до отчайващи реалности. Бизнесът се настанява и развива там, където му е удобно. Той иска инфраструктура, почтени отношения с местната власт и подходяща работна ръка. Често преекспонираме удобствата на географското положение и усилията в създаване на инфраструктура. Да, това е постижимо. Да приемем, че местната власт ще върви към все по-голяма прозрачност, отказ от зависимости със сивия сектор и равнопоставеност в отношенията с бизнеса. По проблема с работната ръка, обаче, нямаме нито конкретни намерения, нито идеи, още по-малко политики.

Ако структурираме проблема, ще открием три еднакво притеснителни аспекта. Намалява броят на работната ръка, все по-стеснен е младия сегмент, не задоволяват качеството и професионалния профил. Неблагоприятните тенденции имат два съвсем различни причинителя – демографската криза и нереформираната образователна система. В много статии съм се занимавал с лошите демографски процеси, така че те няма да бъдат обект на този анализ. Факт е , че е нужна политика за тяхното пречупване, макар към момента да няма индикации за подобни намерения. В настоящия материал ще опитам да подхвана дискусия за професионалния профил на младата работна ръка. Ясно е, че Ловеч разполага с все по-малък трудоспособен контингент под 30-35 години. Тази изтъняваща група млади хора е еднакво ценна, както за съществуващия, така и за потенциален нов бизнес. Ловеч загуби от индустриалния си блясък, но работещите промишлени фирми продължават присъствието в традиционни сектори – хранителна индустрия, шивашка промишленост, мебелно производство, кожарство, металолеене и металообработка, машиностроене. Към тези традиции е настроена и изградената през 60-те – 80-те години на ХХ век образователна структура. От лятото на 2016-та година Ловешка община ще разполага с три професионални гимназии, две профилирани гимназии и четири средни общообразователни училища. Двете профилирани гимназии са математическа и езикова. В математическото училище се залага на информатика, информационни технологии, биология, в езиковото – на три популярни езика. В тези училища не се преподава техническа подготовка, която би задоволила нуждите на съществуващия или нововъзникващ промишлен бизнес. А в тях се обучават около 60% от всички гимназиални ученици!!! В гимназиалния етап на две средни общообразователни училища (СОУ“Св. Климент Охридски“ и СОУ „Тодор Кирков“) се обучават още около 10% от гимназиалните ученици, в едното с непрофилирана подготовка, в другото със специалност „информационни технологии“. Само учениците от професионалните гимназии, които са 30% от всички гимназиални обучаеми, получават занаятчийски умения. Като абсолютен брой това са около 500 ученици, които сигурно изглеждат като богатство в тежката демографска немотия. Хайде да видим в какви специалности добиват умения тези ученици. В професионалната гимназия по механо и електротехника през всяка учебна година заявяват и реализират паралелка със специалност „Компютърна техника и технологии“. Сформират и паралелки по специалностите „Автотранспортна техника“, „Автомобилна мехатроника“ и „Електрообзавеждане на автомобилна техника“. Както се вижда училището подготвя специалисти за местната автомобилна индустрия, която изпитва сериозни проблеми и май върви към залез. Вглеждам се в план-приема на училището за 2016-2017 година виждам две паралелки, амбицирани да обучат специалисти за компютърни техници и една за обучение на техници по транспортна техника.

Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги по традиция реализира паралелки за обучение на професиите „Готвач“, „Фризьор“ и „Работник в заведения за хранене и развлечения“. За учебната 2016-2017 година освен споменатите специалности се предлага и „Митническа и данъчна администрация“.

Професионалалната гимназия по кожарство и химически технологии вече беше закрита, а съществуващите специалности пренасочени към ПГ по ИТУ. Така новата обединена гимназия ще добави в портфолиото си няколко паралелки с по две специалности „Моделиер-технолог на кожено облекло“ и „Лаборант в хранително-вкусовите производства“.

В професионалната гимназия по ветеринарна медицина от години залагат на професиите „Ветеринарен техник“ и „Техник-технолог“ по качеството на храните. Разбира се точно по тези професионални направления предлагат прием за учебната 2016-2017 година. От всички паралелки, в които се преподават технически умения едва в четири-пет се обучават специалисти, които могат да се ползват от местната промишленост. Излиза , че годишно завършват не повече от 40-45 ученици с квалификация потребна на местната индустрия – хранително-вкусова, кожарска, автомобилостроителна. За сектори като мебелна, шивашка, електротехническа промишленост не се подготвят специалисти. Преустановено е предлагането на специалности като студена и топла металообработка, въпреки че тези производства в индустриалното портфолио на общината. Парадоксално е, че най-широко се предлага обучение на компютърни специалисти, но промишлени дейности от този сектор въобще не са застъпени в общината. Очевидно е, че младежите с тази професия трябва да търсят реализация извън общината, което се отнася и за специалистите по ветеринарна медицина. Прави впечатление, че въпреки амбициите за развитие на туризма не се води политика за подготовка на кадри за бранша или за неговото обслужване.

Е, така погледнато проблемът е повече от очевиден. Местното образование не подсигурява квалифицирана на работна ръка за развитите промишлени сектори и не дава възможност за развитие на нови. Ясно е , че никой инвеститор няма дойде, ако не разполага с поне минимум налични работници. Наивно е да мислим, че ще привлечем производства, за които предприемачите ще карат работници от други населени места.

Проблемът съвсем не е едноизмерен. Ясно е, че трябват сериозни реформи в предлагането на специалности и професии, които да подпомагат икономическото развитие на общината вместо да се напасват по наличния преподавателски състав. Подобна реформа може да бъде относително лесно проведена като се има предвид, че професионалните гимназия преминават към общините по изискванията на новия закон. Още по-важно е, обаче, промишлените фирми да влязат в колаборация с професионалните училища и да започната да подпомагат обучението по специалности и професии, които са потребни за настоящото  и перспективното им развитие. И най-вече е нужно усилията на двете страни да бъдат координирани в една обща политика, основана на ясна визия за икономическите приоритети на общината. Без подобно отговорно взаимодействие икономическият упадък ще продължи да задълбава, а промишлените предприятия ще бъдат принудени да се пренасочват към населени места с по-подходящ пазар на труда. За нови производства само ще мечтаем.

Сегашният профил на гимназиалните специалности подготвя хора, обречени на безработица или емиграция. Сегашното индиферентно отношение на бизнеса към подготовката на кадрите задълбочава проблема. С резултата започнах статията – липсват подготвени кадри, както за разширяване, така и за започване на бизнес. Кому не е ясно, че без работещ бизнес, заети хора и удовлетворително заплащане Ловеч е обречен на икономическо изоставане и все по-жестоко обезлюдяване?

 

Advertisements

About ivo rainov

teacher
Публикувано на Ловеч. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Защо ловешките младежи са обречени на емиграция и безработица?

  1. Господин Райнов, анализа Ви е верен. При това е подробен и изчерпателен, а не само голи изводи. За съжаление, като учител, Вие виждате нещата до известна степен идеализирано. На теория сте прав, но на практика, какви кадри ще произведе средното образование няма абсолютно никакво значение. Няма значение как ще се наричат училищата, по какви програми ще работят и какви паралелки ще има в тях. Качеството на преподаване и усвояване на материала е толкова ниско, че не може да бъде компенсирано чрез никакви административни мерки. Въпреки, че съм възпитаник на ПМГ – Ловеч, съм над 100% убеден, че единственото училище в града, което произвежда що годе, повтарям що годе, грамотни кадри е Езиковата гиманзия. Всички останали са печатници за дипломи. Паралелките по биология и химия в училището, което завърших са прости продължения на основните училища. Изпита за влизане и този след подготвителне клас, предлагат почти симовиличен подбор. Разбира се, положението с математическите паралелки е доста по – добро, но в 5 езикови и 5 математически паралелки кадри се произвеждат само за ВУЗ – ове и чужбина. За останалите училища в Ловеч, съм готов да се обзаложа, че над 90% не могат да чета гладко непознат текст на глас. Не искам да си представям каква е компютърната и техническата грамотност или елементарните познания поне на английски език. Абсурдно някой някога да разчита на тези кадри. Повечето от учениците от разните професионални училища са замръзнали на ниво 3 – ти клас и няма как да бъдат използвани за квалифицаран труд. В същност това е положението в повечето по-малки градове на страната. Гарантирам Ви, че никаква реформа не може да промени това положение.

  2. Господин Райнов, анализа Ви е верен. При това е подробен и изчерпателен, а не само голи изводи. За съжаление, като учител, Вие виждате нещата до известна степен идеализирано. На теория сте прав, но на практика, какви кадри ще произведе средното образование няма абсолютно никакво значение. Няма значение как ще се наричат училищата, по какви програми ще работят и какви паралелки ще има в тях. Качеството на преподаване и усвояване на материала е толкова ниско, че не може да бъде компенсирано чрез никакви административни мерки. Въпреки, че съм възпитаник на ПМГ – Ловеч, съм над 100% убеден, че единственото училище в града, което произвежда що годе, повтарям що годе, грамотни кадри е Езиковата гиманзия. Всички останали са печатници за дипломи. Паралелките по биология и химия в училището, което завърших са прости продължения на основните училища. Изпита за влизане и този след подготвителне клас, предлагат почти симовиличен подбор. Разбира се, положението с математическите паралелки е доста по – добро, но в 5 езикови и 5 математически паралелки кадри се произвеждат само за ВУЗ – ове и чужбина. За останалите училища в Ловеч, съм готов да се обзаложа, че над 90% не могат да чета гладко непознат текст на глас. Не искам да си представям каква е компютърната и техническата грамотност или елементарните познания поне на английски език. Абсурдно някой някога да разчита на тези кадри. Повечето от учениците от разните професионални училища са замръзнали на ниво 3 – ти клас и няма как да бъдат използвани за квалифицаран труд. Повярвайте, никаква реформа няма да промени това.

  3. ivo rainov каза:

    Мой основен принцип е, че трябва да опитаме да променим реалностите преди да се откажем.

  4. daniela dimitrova каза:

    Хм,няма подготвени кадри.Ще задам по обратния ред въпроса,защо тогава неподготвените кадри от Ловеч отиват и се реализират в т.н благоприятни региони за бизнес?Защо в Ловеч не пристигнат подготвени кадри от други региони?Собственикът с мебелната фирма не можел да намери работници,понеже е тежка работата и колко по-точно пари е предложил на тези млади хора,дали са имали стимул,дали са имали сигурност във фирмата?Статистики и данни посочваме,ами хайде да видим каква е работната заплата в Ловеч?Всички знаем 420 лева.Кой млад човек със способности би останал да работи за такава заплата,когато в благоприятните региони ще вземе тройна заплата?Да не коментирам,че има предприятия които не са взимали заплати от януари,това на невежеството на кадрите ли се дължи?И да ,че образованието е под нулата,това е така,но и че хиляди млади хора напускат Ловеч,за да работят същата работа в друг град,но за много повече пари е факт.Над това помислете драги управляващи!

Коментари са забранени.